Дар за бурята полностью

— След погребението ще се съберем у дома с малка група приятели. Бих искала да дойдете. Без униформа — добави.

— Разбира се — отвърна Амая.

Измъкна ръцете си и напусна тягостната погребална обстановка. През последните минути телефонът вибрираше настоятелно в джоба ѝ. След като прочете съобщението, се качи в Отдела за криминални разследвания и потърси кабинета на Клемос.

— Добър ден — каза достатъчно силно, за да принуди целия екип да отговори.

— Добър ден, шефке — отвърна Клемос и се изправи. — Бихте ли ме придружили? — добави, сочейки ѝ съседния затворен кабинет. — Гаруес, ела с нас, ако обичаш — обърна се той към друг полицай.

Кабинетът беше малък и не беше проветряван от доста време, а вътре ги чакаха двама полицаи от Вътрешния отдел, които тя вече познаваше. Поздрави ги и отказа да седне срещу Клемос, който вече се бе настанил на стола зад бюрото в непохватен опит да ѝ върне номера от предишната им среща в кабинета на Сан Мартин — този път искаше той да командва парада от бюрото, обаче сгреши, като ѝ даде възможност да избира, забравяйки, че който избира позицията си в затворено помещение, той дърпа конците.

Зачака, мълчаливо втренчена в него.

— Открихме нещо и сега очакваме вие да ни кажете важно ли е, или не — започна той и кимна на полицая, когото бе повикал да дойде с тях. — Гаруес е нашият специалист по компютрите, който прегледа служебния лаптоп на младши инспектор Ечайде от управлението в Елисондо. Знаем, че младши инспекторът е бил повече от приличен експерт по информатика, и предполагаме, че неведнъж сте му поставяли задачи от този род.

— Постоянно — потвърди тя.

Клемос се усмихна и това никак не ѝ хареса.

— Знаете ли какво е администриране от разстояние, или виртуална частна мрежа?

— Мисля, че е инструмент или приложение, което позволява на специалиста от дадена компютърна мрежа да влиза в друг компютър и да решава проблемите, без да присъства на място.

— Някога искали ли сте от младши инспектор Ечайде да „присъства“ по този начин при решаването на някой проблем на вашия екип?

— Не, никога… Е, веднъж го помолих да ми създаде имейл адрес, но той го направи пред мен. После само смених паролата, както ме посъветва.

Компютърджията кимна доволно.

— Шефке, установихме, че младши инспектор Ечайде е влизал от разстояние във вашия компютър поне двайсет пъти през последния месец.

— Не може да бъде — не повярва на ушите си тя.

— Сигурни сме: влизал е дистанционно чрез TeamViewer в пощата ви, в някои от папките, които сте създали, дори е копирал някои файлове. Най-впечатляващото е, че е трябвало да го прави от самото управление, защото, за да сработи приложението, двата компютъра — на администратора и на администрирания, трябва да са включени, а обработваният компютър — да приеме намесата, като се вкара парола. Така че въпросът е ясен: имал ли е младши инспектор Ечайде ежедневен достъп до вашия компютър?

— Да, разбира се, младши инспекторът беше мой близък помощник и често работеше в моя кабинет… но никога не съм го виждала да докосва компютъра ми.

Полицаите от Вътрешния отдел, които до момента мълчаха, се спогледаха и дадоха знак на Клемос и колегата му да излязат. Когато вратата се затвори, я поканиха да седне. Тя отново отказа.

— Госпожо инспектор, научихме за инцидента при едно претърсване преди няколко дни, при който е станало пределно ясно, че лицето, в чийто дом е трябвало да се извърши същото, е било предварително уведомено за появата ви.

Тя отвори уста, но не каза нищо.

— Научихме също, че вие още от самото начало сте подозирали, че някой от служителите в управлението в Елисондо, и по-конкретно от вашия екип, е уведомил въпросното лице.

— Да — съгласи се тя. — В първия момент обмислях тази теория, но после, след по-обстоен анализ, я отхвърлих. Имам доверие във всички членове на екипа си.

— Не се съмняваме, но въпросът е, че заповедта — каза първият агент, вадейки копие на документа — се е отнасяла за точно определен архив, който според обясненията на извършителката е бил унищожен по време на разчистване рано сутринта, когато тя изгорила само и единствено него. Не ви упреквам, госпожо инспектор. Аз също бих се усъмнил.

— Признавам, че така стана, но не знам какво общо има това с младши инспектор Ечайде.

— Той е влизал в електронната ви поща предната вечер и същата сутрин.

Тя прехапа долната си устна, за да не избухне.

— Следователно е знаел за заповедта — уточни полицаят.

— Вижте, не знам по каква причина младши инспекторът е влизал в компютъра ми, но със сигурност има обяснение. Може да е случайност. Може би е искал да остави някакъв документ в компютъра ми.

— Специалистът вече ви обясни, че за да се извърши тази операция, е необходимо инсталирането на конкретно приложение в устройството, в което ще се влиза, и да се разреши по определен начин временното посещение на администратора от разстояние. Няма начин да е случайност.