Колата се движеше по един от булевардите край университетското градче. За разлика от центъра на града, снегът тук си стоеше непокътнат, все едно току-що беше навалял. Сарасола потропа с пръсти по седалката на шофьора, който кимна, спря автомобила след няколко метра, слезе от колата, облече палтото си, запали цигара и я засмука с наслада, докато се отдалечаваше. Сарасола се обърна на седалката така, че да я гледа в очите.
— Мислите ли, че смъртта на младши инспектор Ечайде има връзка с разследването, което водехте?
— Имате предвид случая „Еспарса“? Както знаете, заподозреният се самоуби в затвора, после пробвахме да тръгнем по друга линия, но не постигнахме никакъв напредък.
Сарасола кимна; Амая предполагаше, че е чул и за провала ѝ в Еноа.
— Госпожо инспектор, разбирам, че не можете да говорите за разследването, но не ме подценявайте. И двамата знаем, че не Валентин Еспарса привлича вниманието в този случай, а връзката му с доктор Берасатеги.
— Доколкото ни е известно, тази връзка е била случайна. От показанията на една свидетелка научихме, че е участвал в терапевтични сбирки за превъзмогване на траура, които са били част от доброволческата дейност на Берасатеги. За това няма нито ред в иззетите от архива му документи.
Сарасола въздъхна и събра ръце като за молитва.
— Не всичките са у вас.
Амая отвори уста, не вярвайки на ушите си.
— Да не би да ми казвате, че сте скрили информация и сте отклонили доклади, които може да се окажат много важни за разследването?
— Боя се, че не аз съм отговорен за това, госпожо инспектор. Има власти, на които съм длъжен да се подчинявам.
Амая го гледаше изумено.
— Ще отрека този разговор, ако ви хрумне да го обявите публично, но кончината на младши инспектор Ечайде ме наведе на мисълта, че може би е редно да ви запозная с тези подробности.
— Убийство — каза ядно тя. — Младши инспектор Ечайде не е починал сам, а е бил убит. И за какъв се мислите, та да решавате коя информация е подходящо да знаем при разследването на едно престъпление?
— Успокойте се, госпожо инспектор. Аз съм ваш приятел, колкото и да ви е трудно да го повярвате, и съм тук, за да ви помогна.
Тя стисна устни, за да не избухне, и зачака.
— Доктор Берасатеги съхраняваше в клиниката грижливо поддържан шифрован архив на всички и на всеки един от случаите, по които бе работил или лекувал както в клиниката, така и в частната си дейност, в това число и на случая „Еспарса“.
— Къде са те? У вас ли са?
— Не са у мен. Когато доктор Берасатеги бе задържан заради участието му в бягството на Росарио и престъпленията, приписвани на
— Нюансът на Злото — каза Амая.
Сарасола изви вежди и я погледна втренчено.
— Доктор Берасатеги бе постигнал значителен напредък в тази област, но криеше фактите от нас. Когато случаят доби гласност, се пристъпи към преразглеждане на архивите му, които ватиканските власти бяха отделили с презумпцията, че не са интересни за полицейското разследване, но от друга страна, бяха прекалено смущаващи и трудни за възприемане от широката публика. От съображения за сигурност бяха преместени в Рим.
— Давате ли си сметка, че сте откраднали доказателства по криминален случай?
Той отрече.
— Църковната власт стои над полицейската по такива въпроси. Не можете да направите нищо в това отношение, повярвайте ми, те напуснаха страната с дипломатическа поща.
— А защо ми го казвате сега?
Сарасола дълго време гледа навън, преди да се върне към очите ѝ.
— Много мислих, преди да се реша да говоря с вас, и ако сега го правя, то е заради естеството на сведенията, които ми дадохте при последното си посещение в клиниката.
— За Ингума?
