— Тя винаги е била нестабилна. Като по-млада това не си личеше толкова, защото беше едно глезено и капризно момиче, свикнало да задоволяват всичките му прищевки. Купоните, алкохолът и наркотиците не бяха спомогнали за подобряване на поведението ѝ, което нейните родители неизменно оправдаваха с буен нрав. Когато се оженихме, Йоланда не искаше и да чуе за деца, но за мен беше много важно да създадем семейство и накрая успях да я убедя. Едва износи близнаците, не спря да пие и да пуши, вземаше дори транквиланти, освен това беше обсебена от мисълта, че ще напълнее, и през цялата бременност пиеше хапчета за отслабване… В крайна сметка децата се родиха преждевременно, недоносени, с недоразвити бели дробове и тогава като че ли стана чудо. Тя изцяло се промени, изглеждаше истински разкаяна, по цял ден плачеше и се вайкаше колко е била глупава. Посвети им се изцяло и когато навършиха два месеца, най-сетне можахме да си ги приберем вкъщи. От този ден до смъртта им се наложи на два пъти да ги караме в болницата заради респираторни проблеми, докато онази нощ… — Той преглътна с мъка, преди да продължи под внимателния и загрижен поглед на родителите си, които изглеждаха доста измъчени. — Понеже бдеше над тях неотстъпно и почти не спеше, тя забеляза, че с тях става нещо странно, и веднага ги откарахме, не изчакахме дори линейката, закарахме ги с нашата кола, но те така и не дойдоха в съзнание… починаха с шестнайсет минути разлика, точно както при раждането. Оттогава всичко тръгна надолу, тя рухна, обезумя, не чуваше никакви доводи, не спеше, не се хранеше, неведнъж излизаше от къщи през нощта и я намирах легнала върху гроба на децата.
В този момент се намеси майката.
— Не можете да си представите какво преживя синът ми, за съвсем кратко време загуби и децата, и съпругата си. По наше настояване я вкара в клиника след втория ѝ опит за самоубийство.
Амая бе изслушала разказа унило, вперила поглед в бившия съпруг. Не смееше да се обърне към Маркина, но усещаше очите му забодени в лицето си, докато неволно размишляваше върху приликите с неговата собствена история.
— Госпожо инспектор — обърна се той към нея, — Лиза Тремон освен това е завеждаща педиатрията в болницата, където са починали децата, и ако искате да попитате нещо, сега е моментът.
Това я свари неподготвена. Маркина ѝ предоставяше възможността да разпита лекарката, която се бе грижила за децата и следователно бе подписала смъртния акт, и беше отговорна за аутопсията, която е следвало да се извърши; сега научаваше, че същата жена е и баба на децата по бащина линия. Ако Маркина си въобразяваше, че ще я разколебае, много се лъжеше.
— Защо не направихте аутопсия? Мисля, че това е обичайна процедура в случаите на внезапна детска смърт.
— Аз завеждам педиатрията и поех бебетата още от раждането им, те починаха в болницата, аз бях до тях и не ставаше дума за внезапна детска смърт. Починаха от белодробната недостатъчност, от която страдаха още от раждането си, но не заради това не направихме аутопсия, не я направихме, за да опазим и малкото здрав разум, който бе останал у Йоланда. Още щом издъхнаха, тя започна да ни се моли да не увеличаваме мъките ѝ, като ги подложим на аутопсия. Каза дословно следното: „Не разрязвайте момченцата ми“. Познавам правилата, но разберете ме, аз бях и баба на децата. Поемам отговорността за действията си и смятам, че решението ми беше правилно.
— Йоланда заяви, че момчетата са починали от внезапна детска смърт.
Бащата на Марсел Тремон гневно се намеси.
— Йоланда греши, смесва всичко заради лекарствата, които взема. Та тя не знае със сигурност какво се е случило днес или вчера. Това се опитваме да ви обясним.
Жена му постави успокоително ръка върху рамото му.
Амая изпухтя, с което си спечели укоризнения поглед на съдията, и побърза да зададе друг въпрос, преди да се е разкаял.
— Какво ви свързва с адвокатите Лехарета и Андия от Памплона? — обърна се тя отново към Марсел Тремон.
— Двамата са специалисти по търговско право и ползвам съветите им при някои от моите сделки, освен това сме добри приятели.
Последната част от отговора я изненада: той не само признаваше, че ги познава и работи с тях, но и че са лични приятели. Обмисли внимателно следващия си въпрос.
— Мога ли да смятам, че те са ви запознали със семейство Мартинес Байон?
— Да — отвърна предпазливо той.
Беше се надявала да отрече, за да му покаже снимката на собствената му кола, паркирана пред къщата.
— В такъв случай няма нищо странно в това, че им ходите често на гости в Бастан — продължи тя и той кимна утвърдително, с което срина половината ѝ хипотези. — Доколкото ми е известно, в техния дом са се провеждали сбирки, на които е присъствал доктор Берасатеги, известен психиатър, вече покойник, обвинен в няколко престъпления. Знаем от свидетел, че сте се засичали с него неведнъж в дома на Мартинес Байон, а както се досещате, за следствието е много интересно да научи какво е било естеството на тези сбирки.
