Тогава дамата изхлипала: „Месер, аз съм извършила много грехове и не знам кой измежду тях е угодно Богу да изкупя! Ако сте научили нещо, кажете ми, аз ще направя каквото мога, за да го изкупя.“ — „Мадона — рекъл полковникът, — много добре ми е известно за кои ваш грях става дума, ала аз ще ви питам не за да науча повече подробности, а за да може вие самата, като го разкажете, да изпитате още по-големи угризения на съвестта. Но да не бъдем голословни. Я ми кажете, помните ли да сте имали някога любовник?“ При тия думи дамата въздъхнала дълбоко и много се учудила, защото мислела, че това се е запазило в тайна, въпреки че след убийството на човека, когото погребали уж като Тедалдо, приятелят на Тедалдо, който знаел за тяхната любов, се изпуснал най-неблагоразумно, споменал нещичко и хората почнали да шушукат. Тогава тя отвърнала: „Виждам аз че Бог ви разкрива всички хорски тайни, затова не възнамерявам да крия от вас и моите. Вярно е, че на младини бях много влюбена в нещастния младеж, за чиято смърт сега обвиняват моя съпруг; много плаках аз заради смъртта на тоя човек и продължавам да страдам и да се измъчвам, макар че преди той да замине, бях почнала да се отнасям с него жестоко и студено; но нито неговото заминаване, нито продължителното му отсъствие, нито нещастната му кончина — нищо не бе в състояние да го изтръгне от сърцето ми.“
Поклонникът рекъл: „Вие никога не сте обичали клетия младеж, който е убит; вие сте обичали Тедалдо Елизеи. Я ми кажете: защо му се разсърдихте на времето? Обиди ли ви той с нещо?“ Дамата отвърнала: „Не, той никога с нищо не ме оскърби; причина за моя гняв станаха словата на един проклет монах, пред когото веднъж се изповядах. Когато му разказах за любовта си към тоя човек, за това, че съм много близка с него, той така ме изплаши, че и днес още, сетя ли се за това, тръпки ме побиват: почна да ми разправя, че ако не се откажа от тая връзка, щяла съм да попадна право в устата на дявола, във вечния мрак на преизподнята, че за наказание щели да ме хвърлят в огъня. Толкова се изплаших, че реших да прекратя близостта си с Тедалдо, затова и престанах да приемам неговите писма и послания; но аз съм убедена, че ако той, вместо да замине от отчаяние, както предполагам, бе останал и бе продължил да настоява, а аз бих видяла как се топи от мъка като сняг на слънце, твърдата ми решителност щеше да бъде сломена, защото никога не съм изпитвала по-силно желание от това.“
