След това кралят повикал сенешала и му наредил за следния ден да приготви всичко необходимо в долината, като занесе и няколко постели, та ако някой реши да си почине след обеда, да има на какво да легне. После заповядал да запалят свещите, да поднесат вина и сладкиши, а след като се подкрепили, дал знак за танците; по негово желание танцът бил поведен от Панфило, а кралят се обърнал към Елиса и казал:
— Красавице, днес ти ми предостави честта на венеца, затуй тази вечер аз искам да ти предоставя честта да изпееш една песен. Ще ни изпееш каквото най-много обичаш.
Елиса се усмихнала, отвърнала, че ще го стори с най-голямо удоволствие и запяла тихо така:
Ако от ноктите ти пак изляза,то вярвам вече, о Любов,от лапите на друг да се опазя.Аз млада влязох в твоята война,покой я мислех сладък, благородени щита свой захвърлих настрана,като човек, от вярата си воден;тиран лукав, звяр див и бързоходен,ти в моя гръб заби, готов,оръжия жестоки със омраза.А сетне във вериги окованаза туй, което в мойта смърт се ражда,сред мъки, в сълзи горестни облянаи в плен видях се, който ме обсажда;и тъй жестока власт ме тук огражда,че тя не чува плач, не чува зови милост всякаква на мен отказва.И вятър моите молби метеше,не чуваш нищо ти и не желаеш,а ежечасно мъката растеше;животът — скръб, смъртта не ме влечеше.0, нека милостта ти ме познае,сама не мога, ела, Любов,при примките, с които ме наказа.Ако това не щеш, то развържи меот възли и въжета, пожелай,о, моля те, синьоре мой, спаси ме,а сториш ли го, ще се върна, знай,красива според моя обичай,а болката си под покровот цветове червени ще погазя.Елиса завършила своята песен и въздъхнала жалостно; въпреки че всички се зачудили на думите на песента, никой не се досетил каква е причината тя да изпее тъкмо тази песен.
Кралят, бидейки в най-добро разположение на духа, извикал Тиндаро и му наредил да донесе своята гайда, под звуците на която били изиграни много танци. Чак късно през нощта Дионео дал заповед всички да се приберат да спят.
<p>ДЕН СЕДМИ</p>Завършва шестият ден на Декамерон, започва седмият. Под ръководството на Дионео дружината разсъждава за това, как жените, било от любов, било за да запазят себе си, лъжат своите съпрузи, а те или се досещат за това, или не.
