Джани бил женен за много красива, прелестна жена, на име мона Теса, дъщеря на Манучо дела Кукилия, която била и умна, и твърде съобразителна; тя знаела много добре колко е глупав нейният мъж и бидейки влюбена във Федериго ди Нери Пеголоти — красив и як младеж, който също много я обичал, — с посредничеството на своята слугиня успяла да си уреди среща с него в живописното имение, което споменатият Джани притежавал в Камерата; тя прекарвала там цяло лято, докато Джани прескачал понякога да вечеря и пренощува, а на сутринта се връщал отново или в работилницата си, или при своите братя-певци. Федериго, който изгарял от желание да се срещне с дамата, дочакал определения от нея ден и привечер се запътил нататък; и тъй като вечерта Джани не пристигнал, Федериго останал на вечеря, после преспал с дамата за най-голяма своя наслада и удоволствие; а тя, докато се намирала в неговите обятия, за една нощ го научила на шест хвалебствени молитви от тия, дето пеел нейният мъж. И тъй като не възнамерявала тази първа нощ да бъде последна (същото мислел и Федериго) и за да не трябва да праща слугинята си всеки път при него, те се условили така: всеки ден, когато отивал в своето имение, което било малко по-нагоре, или на връщане оттам, Федериго трябвало да поглежда към лозето, намиращо се до нейния дом; ако види, че на някой от коловете е забучен магарешки череп, обърнат към Флоренция, можело той да дойде при нея още същата вечер, разбира се, по-късно; ако вратата е залостена, да почука тихичко три пъти и тя ще му отвори; но види ли, че черепът е обърнат към Фиезоле, да не й се обажда, защото това значи, че мъжът й е дошъл от Флоренция.
Двамата продължили да се срещат по тоя начин. Не щеш ли, един ден, когато Федериго трябвало да дойде на вечеря у мона Теса и тя наредила да сготвят два тлъсти петела, късно вечерта най-неочаквано пристигнал Джани. На дамата й станало много неприятно, за вечеря поднесла на мъжа си малко обелено месо, което наредила да сварят отделно, после накарала слугинята да завие двата петела в бяла кърпа, да сложи няколко пресни яйца и шише вино, ама от хубавото, и да отнесе всичко в градината, където човек можел да отиде, без да минава край къщата, и където понякога тя отивала да вечеря с Федериго; тя заръчала на слугинята да постави вързопа под прасковата, дето била на края на поляната. Мона Теса била толкова съкрушена от идването на мъжа си, че забравила да напомни на слугинята да дочака Федериго и да го предупреди, че Джани е дошъл от града, а също така да му каже да вземе приготвената храна от градината.
Поради това, след като и тя, и Джани (както и слугинята) си легнали, не минало много време и Федериго пристигнал; почукал тихичко на вратата, а тя била толкова близо до стаята, че Джани веднага чул, чула и жена му, но за да не възбуди някакви подозрения у мъжа си, се престорила на заспала. Федериго почакал малко и отново почукал; Джани се зачудил и побутнал жена си: „Теса, чуваш ли, каквото и аз чувам? Като че ли някой чука на вратата.“ Жена му, която чула всичко, и то не по-зле от него, се направила, че едва сега се събужда и запитала: „Какво? Какво казваш?“ Джани отвърнал: „Казвам ти, че някой чука на вратата.“ Жена му възкликнала: „Какво, чукат ли? Ах, Джани, нима не знаеш кой чука? Това е някакво привидение; през тия няколко нощи така се наплаших от него, че такъв страх през живота си не съм брала; щом почнеше да чука, завивах се презглава и не смеех да се покажа, преди да съмне.“ Тогава Джани казал: „Нищо, жено, не се бой, ако ще наистина да е привидение; преди да си легнем, аз прочетох «Te lucis» и «Intemerata», казах още няколко други хубави молитви, прекръстих и цялото легло от единия до другия край в името на Отца и Сина и Светаго Духа, затова няма от какво да се страхуваш; колкото и да е силно това привидение, нищо не може да ни направи.“
Но за да не би Федериго да си помисли друго и да й се разсърди, дамата намислила да му подскаже по някакъв начин, че Джани се е върнал; затова рекла на мъжа си: „Абе ти може да си казал каквото щеш, но аз няма да се успокоя и докато не го закълнем, все ще се страхувам; много добре стана, че си дойде.“ Джани запитал: „Как се прави това заклинание?“ Жена му отвърнала: „Аз знам как става тая работа, защото оня ден, като ходих до Фиезоле на отпущение, една отшелница — ама истинска светица, Джани, Бог ми е свидетел, че от нея по-света жена няма, — като разбра, че съм много изплашена, ме научи на една много хубава и света молитва; каза ми, че я била изпробвала много пъти още преди да стане отшелница и че молитвата винаги й помагала. Но Бог ми е свидетел, че ако съм сама в къщи, никога не бих се осмелила да я изпитам; сега е друго — ти си тук, затова хайде да отидем да закълнем привидението.“
