Прислужницата отвърнала, че ще го стори на драго сърце; и като улучила подходящо време и място, дръпнала Пир настрана и се постарала да му предаде колкото можела най-добре поръчението на своята господарка. Пир я изслушал и се слисал, защото дотогава нищо не бил забелязал, пък и се усъмнил дали дамата не е заръчала да му предадат това, за да го подложи на изпитание, затуй отвърнал троснато: „Луска, аз просто не мога да повярвам, че тия думи са излезли от устата на моята господарка, та внимавай какво говориш; но дори и да ги е казала, аз не вярвам да са искрени; ако ли пък ги е казала от сърце, моят господар ме зачита много повече, отколкото заслужавам, и за нищо на света не ще се съглася да му причиня такова оскърбление; затова внимавай, и да не си посмяла вече да ми говориш такива неща.“ Но Луска не се стреснала от строгите му думи и рекла: „Пире, аз ще ти говоря и за това, и за всичко, каквото ми заповяда моята господарка; ще ти го кажа толкова пъти, колкото тя ми нареди, а дали това ще ти достави удоволствие, или не — то си е твоя работа; но едно ще ти кажа — ти си голям глупак.“ Луска се ядосала на Пир, върнала се при дамата, предала й неговия отговор, а дамата си помислила, че ще умре от мъка; но след няколко дни тя отново викнала прислужницата и се обърнала към нея с думите: „Луска, ти знаеш много добре, че дъбът не пада при първия удар; поради това мисля, че ще трябва пак да отидеш при оня, който иска да запази своята вярност, а на мен — да навреди; намери удобно време, разкажи му отново за моята любов и направи всичко възможно тя да се увенчае с успешен край; ако не стане така, аз ще умра, а той ще си помисли, че съм искала да се подиграя с него, и вместо неговата любов ще си спечеля неговата омраза.“
Прислужницата утешила своята господарка, намерила Пир, който бил весел и в най-добро разположение на духа, и му казала: „Пире, преди няколко дни ти обясних от каква пламенна любов изгаря по теб моята и твоя господарка; сега искам да те уверя, че ако ти проявиш същата жестокост, както онзи ден, тя няма да живее дълго време на тоя свят. Затова те моля да склониш и да изпълниш нейното желание; ако продължаваш да упорствуваш, аз, дето те смятам за твърде умен, ще почна да мисля, че си голям глупак. Нима може да има за теб по-голяма чест от тая, че една такава жена, и красива, и благородна, те обича най-много от всичко? Освен това, не смяташ ли, че си задължен на щастливата съдба, която не само ти поднася случай, отговарящ на поривите на твоята младост, но ти предлага и такова прекрасно убежище за твоите нужди? Я ми кажи, ако постъпиш разумно, кой измежду твоите връстници ще има тия наслади и удоволствия, на които ще се радваш ти? Ако решиш да й дариш любовта си, кой друг освен теб ще има на разположение толкова оръжие, коне, дрехи и пари, с каквито ще разполагаш ти? Хайде, открий душата си за моите думи и стъпи на земята; не забравяй, че щастието се усмихва на човек и е готово да го подкрепи само веднъж, не повече, а който го изпусне и си остане беден и нещастен, после ще трябва да се сърди на себе си, а не на него. Освен това между слугите и господарите не бива да се съблюдава оная вярност, каквато са длъжни да проявяват роднините и приятелите; напротив — когато могат, слугите трябва да се отнасят към господарите си по същия начин, както и господарите им се отнасят към тях. Нима си въобразяваш, че ако ти имаше красива жена, майка, дъщеря или сестра, и Никострат я хареса, той би седнал да размишлява за същата вярност, каквато ти искаш да запазиш към него по отношение на жена му? Много си глупав, ако разсъждаваш така; впрочем ти можеш да мислиш каквото си искаш, но бъди сигурен, че ако ласките и молбите не помогнат, той ще употреби и сила, за да постигне своите желания. Затова нека и ние се отнасяме към тях и към това, що им принадлежи, по същия начин, по който и те се отнасят към нас и към всичко наше; използувай благосклонната съдба, не я изпускай; не се отдръпвай, вземи каквото тя ти предлага, защото, истина ти казвам, не постъпиш ли така, после ще има толкова да се каеш, че (да оставим настрана, че твоята господарка ще умре от мъка) сам ти ще поискаш да умреш.“
