Пир поразмислил над думите на Луска и решил, ако тя дойде още веднъж при него, а той успее да се увери, че нямат намерение да го подлагат на изпитание, да й даде съвсем друг отговор и да изпълни желанието на своята господарка; затова й казал: „Виж какво, Луска, да допуснем, че казаното от теб е вярно; но аз знам, че господарят е твърде умен и разсъдлив човек, и тъй като ми е поверил всички свои работи, аз много се боя Да не би Лидия да върши всичко това по негов съвет и желание, за да ме подложат на изпитание; затова, ако тя пожелае да извърши три неща, които ще поискам от нея, за да се уверя в нейната искреност, готов съм после да изпълня всичко, каквото ми заповяда. Ето какво искам от нея: първо, да убие пред Никострат неговия най-хубав ястреб, второ — да ми прати снопче косми от брадата на Никострат и, трето — да ми прати един негов зъб, ама от най-здравите.“
На Луска всичко това се сторило много трудно, а на дамата — още повече; въпреки това Амур, който умее да подсказва и е неизчерпаем източник на съвети, насърчил Лидия да изпълни желанието на Пир и тя пратила Луска да му предаде, че ще извърши в най-скоро време всичко, каквото е поискал от нея; освен това добавила, че макар той да смята Никострат за умен човек, тя е готова да се забавлява с Пир в присъствието на съпруга си, като ще го увери, че това не отговаря на истината.
Пир зачакал да види какво ще направи благородната дама. Скоро Никострат, както често имал обичай да прави, поканил на обед неколцина благородници; след като се нахранили и слугите раздигнали трапезите, Лидия се облякла в туника от зелено кадифе, сложила си скъпоценностите, напуснала своята стая, влязла в залата, където били гостите, и в присъствието на Пир и на останалите се отправила към стойката, на която седял любимият ястреб на Никострат; отвързала го, престорила се, че уж иска да го вземе в ръка, после изведнъж го сграбчила за верижката, блъснала го с все сила о стената и го убила. Когато Никострат се развикал: „Ах, жено, какво направи!“, тя не му отвърнала нищо, ами се обърнала към гостите и рекла: „Благородни люде, нима ако царят ме обиди, ще съумея да му отмъстя както подобава, ако не бих имала смелост да отмъстя на някакъв си ястреб? Вие трябва да знаете, че този ястреб дълго ме лишаваше от времето, през което мъжете са длъжни да доставят удоволствие на жените си; щом пукнеше зората, Никострат ставаше, възсядаше коня си, вземаше своя ястреб и препускаше към равното поле, за да се полюбува на полета на тая птица, а мен — вижте ме само каква съм — оставяше Да лежа недоволна В постелята; поради тази причина неведнъж ми е идвало на ум да сторя същото, каквото извърших сега, и ако нещо ме е карало да се сдържам, то е било желанието да го направя в присъствието на хора, които биха могли да бъдат справедливи съдници на моите жалби, каквито, надявам се, ще бъдете вие.“
Благородниците я изслушали, повярвали, че любовта й към Никострат е наистина такава, каквато показвали нейните думи, разсмели се, обърнали се към съкрушения съпруг и почнали да му говорят: „Ех, колко добре постъпи дамата, като отмъсти за нанесената й обида, убивайки ястреба!“ Те продължили да се шегуват по повод на станалото и успели да разтушат и разсмеят Никострат; в това време дамата се прибрала в стаята си, а Пир, който чул и видял всичко, си рекъл: „Ах, с каква възвишена постъпка дамата сложи началото на моята любов! Дано Бог й помага да удържи докрай.“
Веднъж — няколко дни след като убила ястреба — Лидия останала в стаята си заедно с Никострат; тя го галела, бъбрела му разни неща, по едно време той я дръпнал на шега за косата и дамата тозчас намислила да използува това като повод, за да изпълни и второто условие, поставено й от Пир: засмяла се, хванала снопче косми от брадата на Никострат, дръпнала го с все сила и го изскубнала; а когато Никострат почнал да се оплаква от болка, тя му рекла: „Хубава работа! Какво толкова ти стана, та си седнал да се мръщиш за някакви си шест косъмчета, дето ти ги отскубнах от брадата? Знаеш ли как ме заболя, когато ти ме дръпна за косата?“ Така, от дума на дума, дамата успяла да обърне всичко на шега; те продължили да се забавляват, а тя успяла да скрие предпазливо снопчето косми от брадата на Никострат и още същия ден го пратила на своя любим.
