Дамата отвърнала: „Мили мой господарю, ако е въпрос кога — топа може да стане, когато решим ние, тъй като аз нямам съпруг, комуто да съм длъжна да давам сметка за нощите си; но къде — нищо не мога да измисля.“ Свещеникът възкликнал: „Как така? Ами у вас?“ Дамата казала: „Месер, както знаете, аз имам двама братя; те са млади хора и се събира! и денем, и нощем със своята дружина у дома, а къщата ни не е чак толкова голяма; затова, ако речем да се срещнем там, ще трябва да стоим като немите, без да си кажем ни дума и без да вдигаме шум, и да стоим на тъмно като слепците; виж, така би могло да стане, понеже те не се бъркат в моята стая; но тяхната стая е толкова близо до моята, че колкото и тихо да се говори, всичко се чува.“ Тогава свещеникът рекъл: „Мадона, ще изкараме така една-две нощи, докато измисля къде да се срещаме по-спокойно.“ Дамата отговорила: „Месер, това вече си е ваша работа, но искам за едно да ви помоля: всичко това да остане в тайна и никой никога да не узнае за станалото.“ Свещеникът заявил: „Мадона, не се безпокойте, ами ако е възможно, гледайте да се срещнем още тази нощ.“ Дамата отвърнала: „Добре, съгласна съм“, после му обяснила как и по кое време да дойде у дома й, сбогувала се с него и се прибрала.

Дамата имала една слугиня, която не била вече в първа младост, а лицето й било най-грозното И уродливо лице на тоя свят: със сплескан нос, с крива уста, с дебели бърни, е криви, едри зъби; отгоре на всичко тя падала и малко кривогледа, очите й постоянно сълзели, а лицето й било жълтозелено, сякаш прекарвала лятото не във Фиезоле, а в Синигалия88; освен това накуцвала, десният й крак бил по-къс от левия. Името й било Чута, но понеже лицето й било толкова грозно, всички й викали Чутаца89; но макар и толкова уродлива, тя не била никак глупава.

Дамата я повикала и й казала: „Слушай, Чутаца, ако тая нощ ми направиш една услуга, ще ти подаря една хубава нова риза.“ Като чула, че става дума за риза, Чутаца отвърнала: „Мадона, ако наистина ми подарите риза, не само ще ви направя услуга, ами и в огъня ще се хвърля!“ — „Добре — рекла дамата, — аз искам тая нощ да спиш в моята постеля с един мъж и да го галиш и милваш, само че гледай дума да не обелиш, за да не те чуят моите братя — нали знаеш, че те спят в съседната стая. Направиш ли това, ще ти дам ризата.“ Чутаца отговорила: „Ако трябва, ще спя не с един, а с шестима мъже.“

И така, щом мръкнало, свещеникът, както му било казано, пристигнал, а двамата младежи, както се условили с дамата, седели в стаята си и вдигали шум, та да ги чуят; затова свещеникът се промъкнал тихичко в стаята на дамата и се запътил право към постелята, а Чутаца, която дамата подучила какво да върши, се изтегнала от другата страна. Предполагайки, че е легнал до дамата, свещеникът прегърнал Чутаца и без да продума, почнал да я целува. Чутаца отвърнала на целувките му, след което свещеникът захванал да се забавлява с нея, встъпвайки във владение на отдавна лелеяните блага.

След като уредила тая работа, дамата заповядала на братята си да направят останалото, за което се били уговорили. Те излезли на пръсти от стаята си и се запътили към площада, а съдбата покровителствувала тяхното начинание много повече, отколкото самите те очаквали, тъй като в това време епископът, при когото отивали, питал за тях, защото било много горещо и той мислел да прескочи до дома им, та да си пийнат заедно. Виждайки, че младежите са дошли при него, той им казал какво му се приискало и тръгнал с тях към дома им; като стигнали, влезли в прохладното дворче, където горели много факли, и братята го почерпили с едно от най-хубавите си вина. Когато си пийнали, младежите му казали: „Месер, след като благоволихте да посетите нашия скромен дом, където ние възнамерявахме да ви поканим, бъдете така добър да видите една работица, която искаме да ви покажем.“ Епископът отвърнал, че ще го стори на драго сърце; тогава единият от братята грабнал един запален факел, епископът и всички други станали и тръгнали след него, а той ги повел към стаята, където Чутаца лежала с месер свещеника. А той, за да не губи време, бил възседнал коня и още преди те да се запътят към него, успял да измине, яздейки, цели три мили, че и повече; поради това се бил поизморил и въпреки че било горещо, се отпуснал да си подремне, държейки Чутаца в своите обятия.

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги