Симптоми на amor deliria nervosa:
Първа фаза
Разсеяност, трудности със съсредоточаването;
пресъхнала уста; потене, мокри длани;
пристъпи на замайване и дезориентация;
намалени способности за възприемане на действителността;
препускащи мисли; затруднено логично мислене.
Втора фаза
Периоди на еуфория; истеричен смях и прилив на енергия;
периоди на отчаяние; летаргия; загуба на апетит;
бърза загуба на тегло или напълняване;
фиксация; загуба на интерес към всичко останало;
невъзможност за логично мислене;
изкривяване на действителността;
промяна на модела за спане и будуване;
безсъние или вехна отпадналост;
маниакални мисли и действия;
параноя; чувство за несигурност.
Трета фаза (Критична)
Дихателни проблеми;
болки в гърдите, стомаха или гърлото;
трудно преглъщане; отказ от храна;
пълен разпад на рационалното мислене;
нестабилно поведение;
бурни мисли и фантазии;
халюцинации и самозаблуда.
Четвърта фаза (фатална)
Емоционална и психическа парализа (частична или пълна); смърт.
Ако подозирате, че вие или някой от вашите познати е заразен с делириум, обадете се на безплатната ни телефонна линия 3, а спешни случаи 1–800 Предотврати, или за да получите незабавна помощ и лечение.
От този момент не разбирах как може Хана да лъже толкова много и с такава лекота. Но както с всичко останало, колкото повече лъжеш, толкова по-лесно става.
И когато на следващия ден се връщам вкъщи от работа и Каръл ме пита имам ли нещо против да вечеряме кренвирши за четвърта поредна вечер (резултат от голяма пратка кренвирши в „Стоп ен’ Сейв“; веднъж пекохме кифлички всяка вечер в продължение на цели две седмици), казвам, че всъщност София Хенерсън от „Света Ана“ ме е поканила на вечеря с още няколко момичета. Дори не се замислям, докато го казвам. Лъжата сама си идва. И въпреки че усещам потта по дланите, знам, че лицето ми не сменя цвета си, защото Каръл ми хвърля една от мимолетните си усмивки и казва, че това е хубаво.
В шест и половина се качвам на колелото и поемам към плажа Ийст Енд, където е срещата ни с Алекс.
В Портланд има много плажове. Ийст Енд е един от по-малко популярните и точно затова беше любимият на мама. Тук течението е по-силно, отколкото на плажа Уилард или Сънсет Парк. Не знам защо. И не ме интересува. Винаги съм била добър плувец. Първия път, когато мама измъкна ръката си изпод кръста ми, усетих страх и тръпка едновременно. Но веднага започнах да махам с ръце и крака и не след дълго вече плувах сама до шамандурите.
Има и друга причина хората да избягват този плаж, въпреки че е съвсем близо от Ийст Пром, един от най-оживените паркове в града. Тясната плажна ивица не е от пясък, а от ситен чакъл и единият му край опира в оградата на лабораториите, където са складовете и контейнерите със смет. Наистина, това не е най-приятната гледка на света. И когато плуваш навътре в океана, пред очите ти изниква Турският мост и началото на нерегулираните земи между Портланд и Ярмут. Хората не обичат да се приближават толкова до Пустошта. Това ги изнервя.
Мен също ме изнервя, но една малка част от мен, една съвсем мъничка частица я харесва. Известно време след смъртта на мама си фантазирах, че всъщност не е мъртва, че татко също е жив и двамата са избягали в Пустошта, за да бъдат заедно. Той е отишъл там пет години преди нея да подготви всичко, да построи малка къща и мебели от дърво. И в един момент ще дойдат да ме вземат и мен. Дори си представях детската си стая, всичко до най-малката подробност: тъмночервен килим, малко юрганче в червено и зелено и червен стол.
