Роскани отново вдъхна дълбоко призрачния дим между пръстите си. Призори заедно със Скала, Кастелети и елитен отряд карабинери щеше ненадейно да нахълта във Вила Лоренци и да претърси отново. Този път щяха да водят кучета и нямаше да пропуснат нищо, та дори и да се наложи да разрушат цялата вила камък по камък.
— Киасо — каза Херкулес, докато се отдалечаваха от Милано по магистрала А 9.
Хари не отговори. Седеше зад волана на тъмносивия фиат, който Адриана бе оставила срещу централната римска гара с ключове, скрити под лявата задна гума. Гледаше пътя пред себе си и мислеше как да стигне до Комо, където трябваше да го чака Адриана; а след това до отвъдния бряг на езерото и градчето Беладжо, където може би се укриваше Дани.
— Киасо — чу той отново гласа на Херкулес.
Рязко завъртя глава и видя, че джуджето го гледа втренчено.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Помогнах ли ти да стигнеш дотук, мистър Хари? Да се измъкнеш от Рим. Да излезеш на магистралата. Да потеглиш на север, а не на юг, както искаше… Без Херкулес сега щеше да наближаваш Сицилия.
— Да, чудесно се справи. Дължа ти всичко, което постигнах дотук. Но все пак не разбирам за какво говориш.
Хари рязко зави надясно зад един мерцедес. Пътешествието започваше да го изморява.
— Киасо е на швейцарската граница… Искам да ме откараш дотам. Затова дойдох.
— Значи си искал да те откарам в Швейцария? — смая се Хари.
— Търсят ме за убийство, мистър Хари.
— Мен също.
— Да, но аз не мога да се преоблека като свещеник и да мина за някой друг. Едно джудже веднага се забелязва в автобус или влак.
— Може обаче да пътува с частна кола.
Херкулес се усмихна дяволито.
— За пръв път имам такава възможност.
Хари го изгледа свирепо.
— Херкулес, това не е туристическа обиколка. Не съм тръгнал на забавление.
— Знам, опитваш се да откриеш брат си. И полицията го търси. Но пък Киасо не е много далеч от Комо. Щом сляза, веднага потегляш обратно. Нищо не губиш.
— Ами ако откажа?
Херкулес възмутено вирна глава.
— Значи си човек, на чиято дума не мога да вярвам. Когато ти дадох дрехите, помолих за помощ. Ти отвърна: „Ще сторя всичко, което ми е по силите. Обещавам ти.“
— Имах предвид адвокатска помощ, и то в Рим.
— При дадените обстоятелства смятам за по-разумно да поискам помощта още сега, мистър Хари. Само двайсет минути от твоя живот.
— Двайсет минути…
— После сме квит.
— Добре, значи сме квит.
Малко след това отминаха отклонението за Комо и мълчаливото им споразумение влезе в сила. На пет километра южно от Киасо колите взеха да намаляват скорост и да отбиват в дясното платно. После спряха. Пред Хари и Херкулес се разкри безкрайна върволица от червени светлинки. После зърнаха групата в далечината. Полицаи с бронирани жилетки и автомати вървяха насреща и надничаха във всяка кола.
— Назад, мистър Хари. Бързо!
Хари върна фиата два-три метра назад, после превключи, направи обратен завой и сред свистене на гуми подкара с пълна газ натам, откъдето бяха дошли.
— Дявол да го вземе, какво беше това? — запита той и се озърна към огледалото.
Вместо отговор Херкулес включи радиото. След като повъртя настройката, откри някакъв говорител, който бъбреше като картечница. По границата в Киасо се провежда масирана полицейска акция, преведе Херкулес. Всички коли се претърсват най-старателно. Силите на реда издирват отец Даниъл Адисън, който някак е успял да се измъкне от полицията в Беладжо и вероятно ще се опита да мине през границата в Швейцария.
— Успял да се измъкне? — Хари хвърли поглед към Херкулес. — Означава ли това, че наистина са го видели?
— Не казаха, мистър Хари…
Фиатът бе спрял край магистралата малко преди отклонението за Комо. Преди минута Херкулес помоли да отбият от пътя и Хари се съгласи. Сега седяха заедно за последен път. Меките жълти лъчи на вечерното небе изпълваха колата с топло сияние, влизащо в рязък контраст с потока от ослепителни фарове по платното.
— Полиция или не, вече стигнах до Киасо и ще е глупаво да пропусна такава възможност… Разбираш ме, мистър Хари…
— Разбирам те, Херкулес… Жалко, че не можах да ти помогна повече…
— Щом е тъй, желая ти късмет, мистър Хари. — Херкулес се усмихна, протегна ръка и Хари я стисна.
— И аз на теб…
Това бе всичко. Херкулес слезе от колата и се отдалечи. Хари го видя как пресече платното, спря отсреща и се ухили, после закуцука с патериците в падащия здрач. Отиваше към Швейцария.
Десет минути по-късно Хари паркира фиата на една пресечка край гарата и избърса с кърпичка отпечатъците си от волана и лоста за скоростите. Предпазливо излезе навън, заключи колата и тръгна в посока към езерото. Вървеше, без да бърза, като хората наоколо, опитваше да се слее с тях, да заприлича на най-обикновен свещеник, излязъл да се поразходи в топлата лятна вечер.
От време на време някой минувач му кимваше или се усмихваше. Той отвръщаше на поздрава, после незабелязано се озърташе да види дали някой не го е познал, дали не се връща да го огледа по-внимателно.
