Ден за изповед полностью

И Хари се отдалечи с бързи крачки.

— Сбърка посоката, мистър Хари!

Хари спря и се озърна.

— Видя ли, все пак ти трябвам.

Вятърът разроши косата на Хари. Край нозете му се надигна облаче прах.

— Добре де. Трябваш ми!

— Чак до езерото Комо!

Хари стисна зъби.

— Добре!

След миг Херкулес вече се клатушкаше към него. После го отмина и подвикна през рамо:

— Насам, мистър Хари. Това беше верният път!

Езеро Комо, Италия, 13 юли, понеделник, 16:30

Роскани се озърна към Скала и Кастелети, които седяха зад него, после плъзна очи покрай пилота на хеликоптера и пак се загледа през прозореца. Вече почти три часа летяха на север покрай Адриатическото крайбрежие над градовете Анкона, Римини и Равена, после на запад към Милано и накрая отново на север, за да слязат ниско над хълмовете и да минат над езерото Комо към градчето Беладжо.

Под тях белите следи на яхти и туристически корабчета прорязваха тъмносиньото езеро като шарки по празнична торта. Отляво по брега се мяркаха десетина внушителни вили, обкръжени с разкошни паркове, а отдясно хълмовете изведнъж се спускаха към водата.

Тримата все още оглеждаха опожарения апартамент в Пескара, когато се обади Талиа. Шефът на Групо Кардинале имаше спешна новина — предната вечер в една частна вила край езерото Комо бил докаран с нает кораб на подводни криле някакъв мъж, отговарящ на описанието на отец Даниъл Адисън. Капитанът на кораба бил гледал по телевизията обявите за издирване и почти не се съмнявал кого вози. Тази сутрин обаче жена му го убедила, че е длъжен да уведоми властите и да остави решението на тях.

Каква ти известна личност, помисли Роскани, докато пилотът се спускаше с остър ляв завой над водата; пет пари не даваше кого ще обвинят, стига да бяха на вярна следа. Сега само времето имаше значение.

Трупът в обгорелия апартамент беше на Джулия Фанари, съпруга на Лука Фанари — човекът, който според документите в „Сервицио Амбуланца Пескара“ бе наел линейка от убитите собственици. Синьора Фанари бе загинала още преди пожара. Убита с остър предмет, вероятно алпинистки пикел, забит в черепа от долу на горе. Изглеждаше, че гръбначният мозък е бил прекъснат с изключителна точност, както правят биолозите, преди да пристъпят към дисекцията на жаба. Хладнокръвно бе мека дума. Роскани имаше чувството, че убиецът е действал едва ли не сладострастно, сякаш всеки неволен спазъм и гърч на жертвата при бавното раздиране на мозъка му е доставял наслада. Може би дори сексуална. Ако не друго, самата изобретателност на убийството подсказваше, че извършителят е изцяло лишен от представа за съвест. Истински социопат, напълно безразличен към чувствата, страданията или благополучието на хората около себе си. Човешко същество, посветено на злото още откакто се е родило. И ако този социопат беше техният предполагаем трети човек, Роскани можеше да елиминира местоимението „те“, защото всичко подсказваше, че убийството е извършено от един-единствен човек. Можеше да отхвърли и „тя“, тъй като, за да бъде убита по този начин Джулия Фанари, бе необходима огромна сила, което почти несъмнено доказваше, че престъпникът е мъж. А ако бе дошъл в Пескара по дирите на отец Даниъл и чрез тукашните си действия бе узнал къде са го отвели, това означаваше, че е далеч пред тях в гонитбата на свещеника.

Ето защо, докато гледаше как земята се приближава и хеликоптерът слиза сред облак прах край гъстата гора близо до езерото, Роскани се молеше на Бога раненият човек във вилата наистина да е отец Даниъл. И да са пристигнали първи — преди убиеца с пикела.

Оптическият прицел бе марка „Цайс Диавари С“ и Томас Кайнд гледаше през него как тъмносинята алфа ромео се спуска надолу по хълма откъм Беладжо. Кръстосаните нишки падаха точно върху челото на Кастелети и след леко изместване вляво хванаха Роскани по същия начин. После се мярна карабинерът зад волана, колата отмина и Кайнд се отдръпна назад. Не знаеше дали и днес да се нарича S, защото не бе сигурен дали плановете и обстоятелствата ще го доведат до целта.

S като „снайпер“. Избираше това име, когато се подготвяше физически и душевно за убийство от разстояние. За пръв път се повиши сам в елитен снайперист след първото си убийство, когато в Чили застреля фашистки войник от прозореца на една канцелария, докато войската откриваше огън по митинг на студенти марксисти.

С едно завъртане надолу и надясно той хвана в прицела командния пункт на карабинерите малко преди началото на дългата алея към разкошното крайбрежно имение, известно под името Вила Лоренци. Още малко надясно, и вече се целеше в трите полицейски моторници, спрели по на половин километър една от друга и на стотина метра навътре в езерото.