— Няма нищо, Дани — тихо каза Хари. — Всичко ще е наред.
— Това трябваше да се очаква, мистър Адисън — сериозно изрече Елена, гледайки Дани. — Спокойно го казвам и пред отец Даниъл, защото той също трябва да разбере, че е пострадал сериозно… Състоянието му се подобряваше, но преживяното го върна назад… Според мен физически ще се възстанови… Но може да има проблеми с говора или паметта… Само времето ще покаже доколко е в състояние да си ги възвърне. — Тя се обърна към Хари. Изведнъж я обзе страх. — Далеч ли е колата? Колко път има дотам?
Хари се поколеба, после погледна Дани. Боеше се, че може да го разтревожи или изплаши, затова хвана Елена за ръката и я изведе навън, уж да покаже как е пристигнал.
Щом излязоха от тунела и заобиколиха скалите, които го прикриваха откъм езерото, Хари се завъртя към монахинята.
— Полицаите са открили пещерата. Горе над асансьорната шахта кръжи хеликоптер. Може русият да се е измъкнал оттам… кой знае? Но сега ще разберат, че Дани е жив и е бил в пещерата… — Хари се поколеба. — Там останаха вещите ви, Елена. Вече знаят коя сте… а вероятно знаят, че и аз съм бил там, защото не внимавах какво докосвам. Ще претърсят тунелите и коридорите. След като не ни открият, ще блокират цялата област. Пътят нагоре е убийствен, но ако се измъкнем, преди да стигнат дотук, преди вечерта да ме принуди да включа фаровете… тогава има надежда. Поне да стигнем до някой главен път. Може би привечер ще успеем да минем през някой от постовете както тази сутрин.
— Къде ще отидем после, мистър Адисън?
— Ако имаме късмет, до Комо и после по магистралата до швейцарската граница край Киасо.
За миг Елена се вгледа в него.
— А след това накъде, мистър Адисън?
— Не знам…
Изведнъж Хари усети, че Дани ги гледа напрегнато от пещерата. За пръв път го виждаше от разстояние и едва сега осъзна в какво се е превърнал. Измършавял, смазан. Но все тъй борбен, както го помнеше открай време. Костелив орех и често непоносим инат. Ала в момента беше безпомощен като пеленаче.
Хари рязко се завъртя към Елена. Преди да тръгнат накъдето и да било, трябваше да й обясни някои неща.
— Знаете, че ме издирват за убийство на италиански полицай. И че Дани е главен заподозрян в атентата срещу римския кардинал.
— Да.
— Трябва да разберете, че не съм убил полицая… Какво е извършил брат ми, не знам и няма да разбера, докато не се възстанови, за да го попитам… А и тогава не знам дали ще ми каже… Но каквото и да се е случило, някой иска да го убие… Заради онова, което знае и може да каже… Затова русият, може би дори и полицията… А сега, след като знаят със сигурност, че е жив, ще преследват не само него. Ще смятат, че е разказал всичко на хората, които го придружават.
— На вас и на мен, мистър Адисън…
— Да.
— И независимо дали ни е казал, или не…
— Те няма да питат — довърши Хари.
Изневиделица над тях се стовари тътенът на хеликоптерни витла, разсичащи въздуха. Хари сграбчи Елена за ръката и я дръпна под надвисналата скала точно в мига, когато машината прелетя горе над хребета. Хеликоптерът продължи към езерото, после описа широка дъга, върна се, откъдето беше дошъл, и изчезна отвъд дърветата. Звукът на двигателя постепенно заглъхна.
Елена отново погледна Хари.
— Разбирам положението, мистър Адисън, и съм готова за всичко, което ни чака…
За момент Хари се втренчи в нея.
— Добре — каза той и влезе в пещерата при Дани.
Пред погледа на Роскани се мярна езерото, после върховете на дърветата и хеликоптерът зави към канарите. Също както правеше някога неговият баща, инспекторът бе дошъл да хвърли лично един последен поглед, сякаш с това щеше да постигне успех там, където всички други са се провалили. Но не постигна нищо. Виждаше само скали, дървета и водата далече наляво.
— По дяволите — тихичко изруга той.
Знаеше, че всички са някъде долу. Отец Даниъл, монахинята, русият с бръснача и Хари Адисън. Догадката на Роскани се оказваше вярна: американецът бе посетил пещерата. Потвърждаваха го отпечатъците върху кутия с медикаменти в стаята на отец Даниъл.
Роскани не си позволяваше да разсъждава как американецът се е изплъзнал през пръстите им и е открил езерната пещера преди тях, нито пък как е избягал от русия заедно с другите двама. Имаше положителна страна — от цялата територия на Италия издирването се съсредоточаваше само върху няколко квадратни километра. Имаше и отрицателна — преследването се раздвояваше между групата на Адисън и русия убиец, като и в двата случая полицията се сблъскваше с противници, притежаващи или изключителни умения и външна помощ, или просто невероятен късмет. Задачата на Роскани бе да сложи край на всичко това, да блокира всички възможни пътища за бягство и колкото се може по-скоро да реши нещата веднъж завинаги.
Пилотът зави на север в прииждащия здрач и Роскани зърна отпред как огромната ударна сила на Групо Кардинале — армейски части, карабинери и местни полицаи — се събира в тактическия лагер върху скалите над пещерата.
