Издигането на Тал като водач на клана просто се случи. Нямаше церемония и изречени слова. Нямаха подобен обичай. Ако кланът имаше съмнения относно способностите му на водач, може би хората щяха да шепнат помежду си, но онези, които помнеха дядото на Тал, както и сбръчканият старец, който помнеше прадядо му, бяха на мнение, че Тал ще стане могъщ водач. Да, беше много млад, но пък бе лечител и пътешественик, който можеше да общува с дивата природа и със света на предците. И много се страхуваха от гнева на Тал, времето, когато никой не можеше да приближи до него и когато ставаше зъл и агресивен. Говореше се шепнешком и за някаква вълшебна пещера в скалите, която никой освен Тал и новата му партньорка Убоас не бил виждал.
Един ден Тал обяви, че ще поведе клана нагоре по скалите, за да видят сами онова, което го бе завладяло. Макар времето да беше хубаво, пътуването бе бавно, тъй като най-старите трябваше да се придвижват, подпирайки се на тояги, а Убоас бе трудна с дете в корема. Пристигнаха, когато слънцето бе най-високо в небето и къпеше реката с лъчите си. Тал стъкна огън на корниза и запали факла с меча мас, за да гори бавно и ярко.
Пристъпи в пещерата и кланът се затътри след него.
Светлината на факлата улесни преминаването в мрака. Хората му останаха потресени в съскащото сияние. Една млада жена извика уплашено, защото си помисли, че ще бъде стъпкана от конете от лявата й страна и бизоните отдясно. Малко момче се замая при вида на огромния черен бик, носещ се над главата му, и заскача, за да покаже на майка си какво е видяло.
Тал беше работил усърдно, подготвяйки това място. С благословията на баща си бе взел Убоас за своя партньорка и двамата бяха влезли в радостен ритъм. Когато не ловуваше дивеч или риба и не разрешаваше споровете между членовете на клана, той приготвяше от извисяващата вода и се качваше в пещерата с нея. Там пиеше тръпчивата червена течност, прекарваше нощта изгубен в света на сънищата и когато се връщаше при нея, изпълнен с енергия и възбуден, с горящи слабини, полагаше партньорката си върху бизоновата кожа, принадлежала някога на баща му, и се сношаваше с нея, докато и двамата не оставаха без сили. След малко сън беснееше за известно време като диво животно, докато тялото му не отслабваше и се изтощаваше от демонските мъчения.
А после идваше на себе си пречистен и започваше да рисува.
Черпейки от наученото през детството за смесване на стрити цветни камъни и глини, той приготвяше чудесни ярки бои, като ги пригоди чрез опит и грешка да се задържат добре към прохладните влажни стени.
Не беше достатъчно да рисува очертанията, както правеха хората преди. Виждаше животните в живи цветове и искаше да ги предаде точно по този начин. Избираше местата по светлината на лампите, които сами по себе си бяха също откритие. Използва уменията си на каменоделец да изработи плитка, подобна на черпак лампа от варовик, в която слагаше меча мас, смесена с хвойнови клонки. Когато се запалеха, клонките светеха дълго с жълт пламък. Убоас му светеше, докато той работеше.
Вземаше предвид и характера на стените. Ако някоя издатина му напомняше за конска задница, рисуваше задница. Ако вдлъбнатина му приличаше на око, там поставяше окото. И винаги забелязваше как светлината на лампата играе върху повърхността на скалата. Обичаше чувството за движение, което можеше да постигне със светлини и сенки.
Рисуваше очертанията на животните с мас и въглен или с бучка магнезий, но желанието му да улови истинските им цветове го караше да измисля начини да полага охри и глини по стените по такъв начин, че плътно да покрият повърхностите. Когато не успя да постигне търсения ефект с ръце, намери радикално решение, основаващо се на вярата му, че призванието му е да вдъхне живот в стените на пещерата чрез виденията си.
Дъх.
Първия път Убоас го помисли за полудял и се опита да го спре. Той смеси в каменна купа охра и глина, добави вода и слюнка и напълни със сместа устата си. Задъвка я, жабуркаше се с нея и когато плътността му се стори подходяща, сви устни, застана на крачка от стената и изплю цвета в облак малки капчици, като използваше дланта си като шаблон, за да оформи боята според очертанията. Когато искаше да изобрази козината на животното, му дойде вдъхновение да духа боята през надупчена кожа, за да оформи от струята малки точки. Беше бавна и усърдна работа, но той беше щастлив дори когато Убоас му се подиграваше ту за червения му език, ту за черните устни.
Хората от клана шепнеха и мърмореха, докато Тал ги водеше от изображение на изображение, от стена на стена. Животните на Тал имаха цялата жизненост и цветовете на животните, които познаваха така добре. Конете бяха черни и на точици, бизоните бяха изобразени в черно, червено и кафяво, гигантският бик бе черен като нощта.
