Илона изучаваше втренчено Мати. Сълзите се стичаха покрай ъгълчетата на устните й. Стисна здраво ръце.
— На никого не съм казвала за кланицата. Вие сте първите.
Следователката погледна към Буркхарт, застанал на вратата със скептично изражение. Веднага разбра какво си мисли — Илона Фрай е шизофреничка. Пристрастена към наркотици. Каква част от това, което чуха, е истина и каква — измислица на болния й ум?
Буркхарт беше проверил аварийния изход и задната улица, но не откри нищо, което да подкрепи твърденията на Илона Фрай, че на прозореца й е имало човек, а това само засили скептицизма му.
Но тогава Мати се сети за кошмарите на Крис, за онова обитавано от призраци място, което бе скрил дълбоко в себе си. Ако историята на Илона Фрай беше вярна, травмата определено беше достатъчно голяма, за да остави зееща рана дори у най-силния мъж.
— Защо това никога не е било докладвано на властите? — попита Буркхарт. — Защо не каза на лекарите си?
— Фалк каза, че ще ни убие — отвърна жената. — Повярвахме му. Аз му повярвах. А тази нощ удържа на думата си, нали?
— Грета Амзел повярва ли му? — попита следователят.
Илона отмахна полепналите по лицето й кичури коса.
— Грета ли? Защо Грета?
— Тя също е мъртва, Илона — каза Мати тъжно. — Както и Артур.
Устните на Илона се изопнаха встрани, тялото й се залюля и заусуква, сякаш нещо разтягаше мускулите й.
— Тогава и Илзе е мъртва. Нали?
Пред очите на Мати изплува споменът за женския труп в подземието на кланицата, но нямаше сърце да й каже.
— Не знаем…
— Убил я е, ще убие и мен — изстена Илона Фрай. — Той беше на прозореца. Разбира се, че беше. Аз съм от последните! Ще ме убие!
— Няма да допуснем да се случи — Мати посегна към ръката й. — Просто се успокой. Говорихме с едно от момичетата, работили със сестра ти. Каза, че Илзе чула гласа му, докато била на работа, нали така?
Разтреперена, Илона Фрай обви ръце около тялото си и кимна.
— Фалк има много характерен глас. Издава нещо като цъкане в гърлото си, когато е доволен. И обича да завършва изреченията си с едно хъмкане, което се извисява към въпрос. „Хмм?“
— Случилото се е отпреди трийсет години — отбеляза Буркхарт. — Как така е била сигурна, че е той?
Илона Фрай се вторачи в него.
— Не можеш да забравиш човек като Фалк. Прогорен е като дамга в мозъка ти.
— Затова ли дойде в офиса ни? Да кажеш на Крис, че Фалк е жив и Илзе е изчезнала? — попита Мати.
— Бях ужасена — обясни Илона. — Крис беше единственият човек, към когото можех да се обърна, само той щеше да ми повярва и да направи нещо.
Буркхарт обобщи:
— Значи Крис разследва, разбира, че Фалк наистина е жив. Издирва го и го проследява до кланицата.
— И Фалк го убива — глухо довърши Мати с чувството, че нейното собствено обитавано от призраци място в гърдите се разширява с всеки удар на изтерзаното й сърце.
Приятели мои, съграждани берлинчани, в този момент съм на волана, зад затъмнените стъкла на моя стар „Трабант“ 601.
Знаете ли трабанта? Работническата кола?
Няма значение. Добре поддържаното ми трабантче е паркирано на „Амстердамер Щрасе“, южно от кооперацията на Илона Фрай. Тук съм от почти половин час и вече започвам да треперя в потните си дрехи.
Мисля, че няма полиция. Това е добре. Вероятно в коридора е имало някой съсед, когато се катерех по противопожарната стълба, чул я е да вика и…
Изведнъж ми се прииска да счупя нещо. Не, да го разбия на парчета. Не, да го разпердушиня.
Приятели мои, Мати Енгел и Том Буркхарт току-що излязоха от входната врата на блока и водят Илона Фрай със себе си.
Отдалечават се от мен, поемат на север и внезапно увереността ми сякаш е посечена хиляди пъти с бръснач.
Казала ли им е? Ще й повярват ли?
Не, не, казвам си. Илона Фрай е освидетелствана. Държавата казва, че е луда. Чува гласове. Има множество личности. Регистрирана е като наркозависима, за бога.
При все това в този миг поривът ми е да запаля трабантчето, да профуча по улицата и да ги застрелям и тримата там, на тротоара, или в беемвето, в което в момента се качват.
Миг по-късно потеглят отново на север.
Изчаквам малко, успокоявам се и решавам да не ги следвам.
Мисля, че все пак знам къде ще бъдат довечера.
Ще отида там. Ще съм невидим.
Ще изчакам момента да нанеса удар.
Двайсет минути по-късно Мати застана пред вратата на собствения си апартамент. Илона Фрай се тътреше несигурно след нея, последен беше Буркхарт.
Докато ровеше за ключовете си, улови аромата на сотиран лук и месо. Дочу Никлас, който бърбореше на леля Се за вероятността „Херта“ (Берлин) с Касиано да станат шампиони на Втора Бундеслига.
— Не е хубаво човек като мен да живее със семейството ти — мрачно произнесе Илона Фрай. — Особено ако имаш деца. Може да…
— Може да се изненадаш — прекъсна я Мати. — При всички положения няма да те пусна другаде, докато всичко това не приключи.
— Сутринта трябва да си взема лекарствата — обясни Илона, като драскаше по ръцете си.
— Ще го уредим — обеща Мати, отключи и бутна вратата.
Жената я последва вътре с бавна провлечена крачка. Буркхарт затвори вратата след себе си и заключи резетата.
