— Какво ще направиш? — попита той все по-развеселен. — Ще ме застреляш хладнокръвно, ще станеш като мен? Ще влезеш в затвора заради мен?
Илона сякаш всеки миг щеше да се откаже. Мати се зачуди дали да не опита да й изтръгне пушката. Но в този момент жената се разсмя горчиво и заговори на Фалк, както майка би заговорила на дете.
— Аз съм луда, забрави ли? Никой няма да ме осъди. Време е да изгасим светлините, Фалк. Твоите светлини. Завинаги.
— Приятелко моя — започна той умолително. — Мила съгражданко…
Сирените влязоха в двора на сиропиталището. Сини и червени светлини нахлуха през отворените прозорци. За част от секундата Мати мярна Фалк, лишен от маскировката си, злосторно момченце, заловено на местопрестъплението, преди пушката на Илона да изтрещи.
Три месеца по-късно, точно преди Коледа, служителите на „Прайвит Берлин“ и приятелите им се събраха в Гетсиманската църква в квартала Пренцлауер Берг в Източен Берлин, в памет на Крис Шнайдер и останалите жертви на Матиас Фалк.
През 1989 година църквата беше център на съпротивата и Мати смяташе, че е редно последните жертви на Щази да бъдат почетени там.
Уголемените снимки на Крис и останалите бяха подредени в полукръг отпред.
Джак Морган беше сред опечалените. Седеше с Мати и Никлас, който държеше Сократ в скута си. Леля Сесилия, която бяха намерили зашеметена и вързана в апартамента, му се скара да не шава.
Зад тях Илона Фрай седеше с Герхард Крайнер, който много смело бе свидетелствал в нейна защита по време на общественото дознание.
Инспектор Вайгел и главен комисар Дитрих, който все още беше отстранен от служба, седяха от другата страна на пътеката. Зад тях, на пътеката, в инвалидна количка, Хариат Ледвиг бършеше сълзите си пред снимките на някогашните деца от „Вайзенхаус 44“.
Преди да започне службата, един възрастен прегърбен мъж в тъмен костюм влезе в църквата с бавни крачки и седна няколко реда по-назад сам, подпрял ръце на бастуна си.
Свещеникът започна простата церемония с думи за теглилата, които някои хора са призовани да изтърпят през живота си, говореше за жертвите на Матиас Фалк като за невинни герои, принудени да се изправят пред най-безумната лудост на Източногерманската република.
После опечалените ставаха един по един, за да говорят на свой ред. Морган отново разказа какъв прекрасен и безстрашен следовател е бил Кристоф Шнайдер — един от най-добрите, работили някога в „Прайвит“.
Даниел Брехт разказа за смелостта и откаченото му чувство за хумор. Доктор Габриел говори за професионализма на Крис и отказа му да се компрометира, нарече го малкия брат, който никога не е имал.
Катарина Дорук си спомни истинското щастие на Крис с Мати и Никлас.
Илона Фрай се изправи несигурно и каза:
— Крис умря, докато се опитваше да спаси сестра ми и да отмъсти за децата от „Вайзенхаус 44“. Никога няма да го забравя. Нито ще забравя другите сираци, които умряха от ръката на Фалк. Колкото и да е ужасно, мисля, че благодарение на тях си върнах разсъдъка.
Накрая беше ред на Мати да стане и да изрази чувствата си.
В един кратък миг се зачуди дали ще има сили да го стори, но после погледна към Никлас и усети как силата й укрепва.
Изправи се и описа първата си среща с Крис. Разсмя опечалените с непохватността му, когато я поканил на първата им среща. Разказа им за радостта, в която се потопила, когато й предложил брак.
После върху лицето й падна по-мрачно изражение, докато говореше за празнотата без него, за мрака и кухите дни. Разказа и за реакцията на всичко, за което се разчу в пресата — кланицата, труповете, сирачетата, убийствата и миналото на Фалк в Щази.
— Над двайсет години изминаха от падането на Стената, но случилото се тук, в Източен Берлин, все още живее у мнозина от нас. Казват, че трябва да забравим стореното от тайната полиция спрямо собствените й съграждани. Казват, че трябва да забравим културата на параноя и бруталността, която поощряваше. Казват, че трябва да забравим случилото се с хора като Крис, Илзе и теб, Илона. Казват, че трябва да загърбим миналото. Да продължим напред. — Очите на Мати се наляха със сълзи. — Да, трябва да продължим напред. Животът е за живите. Но не можем да забравим, че са съществували хора като Матиас Фалк, които процъфтяваха в мрачния свят, от който се измъкнахме едва преди две десетилетия. А най-вече не бива да забравяме добрите хора, унищожени от Фалк. Те бяха истински. Смееха се и плачеха, и се обичаха. Бяха деца, майки и бащи, братя и сестри, съпруги и… влюбени.
За миг цялото й тяло се разтрепери от загубата, но с горчива усмивка се овладя и посочи към стареца с бастуна.
