Тери се приближи, другите репортери също се надигнаха от столовете си.
— На добър час, човече — извика от бюрото си Майора като видя, че Криминалния вече надига големия черен сак с всички доказателства за кариерата си като репортер.
Кейт взе бележника и започна да удря по бюрото с него. Другите репортери направиха същото, стажантите и младоците от онлайн групата се присъединиха към тях, като започнаха да налагат бюрата с юмруци и каквото им дойде подръка. Изпращаха Криминалния, както повеляваше традицията. Емоциите надделяха, оцветиха новия сив свят в редакцията и той си тръгна с разплакани очи.
Когато вратата зад него се затвори и шумът затихна, всички бяха разтърсени и с мокри очи.
— Отивам да пийна нещо — заяви Майора. — Имам нужда.
„Чешър Чийз“ на Флийт стрийт беше лабиринт от скрити масички зад дървени панели, дупки и сепарета. В отминалите славни времена заведението беше тайното свърталище на журналистите — сцена на физически и словесни разправии, на празници и обмяна на идеи. Това продължи до деветдесетте години на миналия век, когато вестниците се пръснаха из четирите краища на столицата. Сега „Чийз“ се котираше само защото минаваше за колоритна реликва от онова време. Новите собственици разказваха анекдоти за историческите личности в бранша и потупваха дружески любопитните туристи и столичаните, които се бяха преместили да живеят в района и искаха да са наясно със забележителностите. Сякаш журналистиката беше част от друга епоха.
Но помещението миришеше по същия начин, установи Кейт, докато изтръскваше несвършващия дъжд от чадъра си и си пробиваше път през правостоящите пиещи към частната зала на втория етаж. На бира и на кисел дъх.
Шумът отгоре се усилваше с всяко стъпало и гръмна в ушите й, когато влезе в залата. Криминалния беше в центъра, раздаваше бири над главите на бившите си колеги, които, потни и с червени лица, вече се надвикваха. Тя хвърли бърз поглед наоколо. Репортерско сканиране. Кой е тук? Кой е интересен? Кого да избегна? Погледът й се спря на полицаите в ъгъла. Истинско събиране на клана. Тя видя пресотдела на полицията почти в пълен състав — дори и Колин Стъбс, както и детективите, участвали във всеки голям случай, отразен от „Поуст“.
— Боб — извика тя над тълпата и си запробива път с лакти към него. Но той не я чу.
Детектив Боб Спаркс говореше с друг полицай. Кейт не го бе виждала след приключването на случая с Бела Елиът. Бяха се чули няколко пъти по телефона, но оттогава не бе попадала на случай в неговия район на Хампшър.
След малко той я видя, усмихна й се и тя усети, че кожата й настръхва. „Хайде сега глупости! На колко си години?“, сопна се на себе си тя. Изведнъж се запита как да го поздрави. С ръкостискане или с целувка по бузата?
Детектив Спаркс явно нямаше такъв проблем. Грабна ръката й и я разтърси сърдечно.
— Здравей, Боб — каза тя. — Радвам се да те видя.
— Аз също, Кейт — отвърна Боб, все още с усмивка на лицето. — Мина колко… година?
— По-скоро две — поправи го тя, без да изпуска ръката му, стисна го още веднъж и чак тогава се отдръпна.
— Това е Кейт Уотър, репортерката, за която съм ти говорил — обърна се Спаркс към по-младия си колега. — Кейт, това е младши сержант Крис Бътлър.
— Ох, знам всичко за вас — каза младежът и детективът се ухили. Двамата започнаха да говорят едновременно, заплитайки се в думите на другия, после спряха изведнъж. Боб успя да пренесе разговора в по-спокойни води.
— Над какво работиш сега, Кейт? Какво държиш между зъбите?
Тя му благодари с поглед и се впусна в подробности по случая с мъртвото бебе. Беше за прикритие, защото всъщност през последните няколко дни работеше по скандала с разходите на парламента — искане на редакторите, обясни й Тери — но първото, което изникна в главата й, беше бебето. То не спираше да вибрира някъде назад в мозъка й като досадна мелодия и ушите й пламтяха от нея.
Кейт се опита да наклони темата към непрестанните искания на парламентаристите за „повече забавления за електората“, но Боб я спря и я върна на въпроса за бебето. Тя попита дали знаят има ли някакъв напредък в разследването и в историята на района. Младият инспектор започна да го увърта и Кейт усети, че той търси вратичка да се измъкне. Боб също се затвори.
— Защо не донесеш нещо за пиене на нашата приятелка, Крис? Виждам как скоро ще припадне от жажда, докато говори с нас.
Инспектор Бътлър кимна, попита я какво ще обича и изчезна в тълпата. Двамата се спогледаха.
— Тук е толкова шумно, не мога да те чуя. Годинките… — каза Спаркс. — Крис ще се забави цяла вечност. Гордън ще го хване на приказки и край. Хайде да слезем долу и да поговорим на спокойствие.
Тя тръгна след него, отбелязвайки посребрените коси и уголемяващата се плешивина на главата му. Но въпреки това Боб Спаркс си оставаше секси мъж.
Двамата седнаха на малка лепкава от мазни пръсти маса. Той си взе диетична кола, а тя — чаша топло бяло вино.
