Библиотеката миришеше на хартия и хлебарки. Кейт бутна летящата врата и вдиша дълбоко. Това беше миризмата на миналото й, на дните, когато тичаше по няколко пъти на ден до библиотеката, сновеше по пътеките на рафтовете в търсене на някое име и прелистваше до припадък вестниците в търсене на жизненоважна за статията й връзка.
Джеф Бриджис, колега, който носеше пуловери, предпочитани предимно от португалски трактористи, и от десетилетия беше на ръба на пенсионирането, я погледна над очилата си.
— Здравей, Кейт. Какво да направим за теб?
— Търся случаи на изчезнали деца от седемдесетте до деветдесетте години — отвърна тя.
— Дошла си на точното място — засмя се той. — Тия работи ги пазим като очите си. Имаш ли име? Или да търся просто „изчезнали деца“ за периода?
— Имам само малкото име — Ана, мисля, че беше — за това ми се струва, че е по-добре да погледна всичко.
— Алис Ървинг — каза тихо Джеф, прелиствайки наум своите папки. — Изчезналото от болницата бебе, нали?
Познанията и паметта му бяха легендарни.
Кейт кимна.
— Хм. Семейство на военни. Било е в Хампшър. Мисля, че беше в Олдършот. Или в Бейзингстоук? Доколкото си спомням, майката беше заподозряна.
— Майката ли? Наистина? — раздвижи се Кейт. — Добре, намери ми и нейните документи.
Тя се качи горе и заедно с Джо разопакова дебелите пликове. Изрезките бяха пожълтели и на места вече се ронеха. Джо изглеждаше разколебан, докато отваряше първата папка с „изчезнали деца“.
— Значи, търсим майка на изчезнало бебе преди двайсет до четиресет години назад? — попита той и вдигна вежда. — Защо?
— Защото искам да разбера какво се е случило, Джо. Нарича се човешко любопитство. Не всичко се върти около звездите от сапунените сериали и политиците. От това може да излезе добър материал. Усещам го в дебелото си черво.
Джо направи отвратена физиономия.
— Така се казва, скъпи. Няма нищо анатомично.
Той я погледна огорчено и тя се почувства зле. Превръщаше се в динозавър.
Кейт се замисли за разочарованието на момчето. Сигурно бе дошъл в „Поуст“ с надеждата да стане част от екип, повдигнал капака на огромна международна конспирация, а какво му предлагаше тя?
— Хайде, ще бъде забавно — се чу да казва, сякаш говореше на непослушно дете. „Защо напоследък всичко трябва да е забавно, за да е интересно?“ — Търсим изчезнали без следа бебета. Нямаме друго, освен едно име и годините.
Тя видя отворената уста на Джо и въздъхна.
— Добре, прегледай материалите за Алис Ървинг. Търсим някакъв знак за местонахождението на майката, Анжела Ървинг. — „Боже, звуча като ченге!“, помисли си тя. — Трябва да я открием, а в статиите за изчезналото бебе може би ще намерим някакви свидетелства.
— Свидетелства ли?
— Някакви следи, Джо. Например имена на роднини, стари адреси, места, където е работила. Можем да отидем там и да попитаме къде да я търсим сега. Много е вероятно да поддържа връзка със старите си колеги. Разбираш ли?
Джо кимна мрачно. Нямаше ключови думи, нямаше търсачки. Изглеждаше изгубен.
— Добре, а искаш ли да потърсиш онлайн акта й за раждане и брачното свидетелство? — попита тя.
В очите на Джо се появи интерес.
— Колкото повече информация съберем за нея — второто й име, дата на раждане, такива неща — толкова по-лесно ще я открием — обясни Кейт. — Първо виж за брачно свидетелство, ще е по-лесно. Имаме името на съпруга — Ник или Никълъс Ървинг — знаем го от публикациите, както и името на майката — Анжела. Пише, че са имали двегодишен син, когато Алис се е родила и изчезнала, значи са се оженили поне година преди раждането на момчето. Прегледай всеки Ървинг, сключил брак през 1967-а — имената са подредени по азбучен ред — и ако не ги намериш, върви надолу към шейсета година или малко нагоре. В брачния регистър ще намерим моминското име на Анжела, после можеш да потърсиш родители, братя и сестри. Ясно?
Тя видя, че момчето я гледа с тревожно големи очи, без да записва нищо.
— Записвай си, Джо. Репортерите си записват. Нека това да е първото ти златно правило.
Джо извади химикалка и записа имената, докато Кейт отваряше сайта за раждания, смърт и брак. После го остави той да попълни данните и да натисне enter.
— Всъщност започни с търсене на смърт, в случай че е починала — добави тя. — Няма защо да си губим времето да издирваме трупове.
Джо започна да чука по клавиатурата, а Кейт се зае с папките от деветдесетте. Бързо откри похищенията — едното беше на шестмесечно бебе, а другото на малко по-голямо дете. Нито едно от тях не беше открито, но беше малко вероятно да отговарят на описанието на новородено. За всеки случай тя записа прилежно имената и датите в бележника си.
