— Може да ви се стори доста странно — внимателно отвърна Хакуърт, — но ако двамата с вас можем да си спомним всичките си сънища — което, разбира се, не е възможно — и ако сравним бележките си, навярно ще открием, че сме живели заедно в продължение на няколко години.
— Много хора имат сходни сънища — каза Маги.
— Извинете ме, но нямах предвид това — възрази той. — Говоря за положение, при което всеки от нас ще запази личната си гледна точка. Аз ще видя вас. Вие ще видите мен. После можем да споделим преживяванията си — всеки от своята перспектива.
— Като в интерактив ли?
— Да — кимна Хакуърт, — но не се налага да плащате. Поне не с пари.
Местният климат предразполагаше към горещи напитки. Маги дори не си съблече якето преди да влезе в кухнята и да сложи чайник на печката. Къщата беше дървена колиба, по-проветрива, отколкото изглеждаше отвън. Маги очевидно я споделяше с още неколцина други, които в момента отсъстваха. Фиона отиде до банята и се върна очарована, след като бе видяла доказателства за съвместния живот, спане и къпане на мъже и жени.
Докато седяха и пиеха чай, Хакуърт убеди Маги да пъхне пръст в голямо колкото напръстник устройство. Когато извади този предмет от джоба си, Фиона се удиви от силното усещане, че вече го е виждала и това беше важно. Знаеше, че го е измислил баща й — носеше всички особености на неговия стил.
После седнаха да поговорят няколко минути. Фиона имаше много въпроси за РРР, на които Маги, верен последовател на идеята, с удоволствие отговори. Хакуърт бе поставил на масата бял лист хартия, който постепенно започна да се покрива с думи и рисунки. Напръстникът, поясни той, пуснал разузнавателни нанообекти в кръвообращението на Маги, който събрали информация и излетели през порите й, когато записните им устройства се запълнили, после качили данните в хартията.
— Струва ми се, че двамата с теб се познаваме, Маги — няколко минути по-късно заяви Хакуърт. — В кръвообращението ни има много еднакви тупули. Те могат да се разпространяват само чрез определени видове контакт.
— Искаш да кажеш, като обмен на телесни течности ли? — безизразно попита тя.
Фиона за миг се замисли за някогашните кръвопреливания и навярно нямаше да разбере действителното значение на този израз, ако баща й не се бе изчервил и не бе хвърлил поглед към нея.
— Смятам, че се разбрахме, да — каза той.
Маги се замисли и като че ли се раздразни или поне дотолкова, доколкото й позволяваше великодушният й, добродушен характер. Тя насочи следващото си изречение към Хакуърт, но докато се мъчеше да го построи, гледаше към Фиона.
— Въпреки че вие, атлантяните може би си мислите какво ли не за нас, аз не спя… искам да кажа, че не правя с… нямам толкова много партньори.
— Съжалявам, ако съм оставил погрешното впечатление, че имам предубеждения към вашите морални норми — отвърна Хакуърт. — Уверявам те, не смятам, че имам право да съдя другите в това отношение. Обаче, ако проявиш отзивчивостта да ми кажеш кой или с кого през последната година…
— Само един — отвърна Маги. — Годината се точеше бавно. — Тя остави чашата си на масата (Фиона се сепна от отсъствието на чинийки) и се отпусна назад на стола си, като гледаше към Хакуърт. — Странно е, че ти казвам такива неща — на теб, един непознат.
— Моля те, нека ти препоръчам да се довериш на инстинкта си и да не се отнасяш с мен като с непознат.
— Имах една авантюра. Преди месеци. Това е всичко.
— Къде?
— В Лондон. — На лицето й се мярна сянка на усмивка. — След като живея тук, логично е да отида на някое топло и слънчево място. Но отидох в Лондон. Предполагам, че всеки от нас е малко нещо викторианец.
Маги се позамисли, после продължи:
— Отидох в Лондон с две мои приятелки. Едната от тях също беше гражданка на РРР, а другата, Триш, преди три години напусна РРР и стана съоснователка на местен възел на „Криптнет“. Имат малко представителство в Сиатъл, близо до пазара.
— Извинявай, че те прекъсвам — каза Фиона, — но би ли била така любезна да ми обясниш характера на „Криптнет“? Една от приятелките ми от старото училище като че ли се е включила в него.
— Синтетична филозона. Крайно неясна — поясни Хакуърт.
— Всеки възел е независим и самоуправляващ се — допълни Маги. — Ако искаш, още утре можеш да основеш един. Възлите се определят с договори. Подписваш договор, в който се съгласяваш да осигуряваш определени услуги, когато ти бъдат поискани.
— Какви услуги?
— Обикновено в тяхната система се вливат данни. Ти ги обработваш и ги предаваш на други възли. Това изглеждаше естествено за Триш, защото тя беше шифровчик, също като мен, съквартирантите ми и повечето други из тези земи.
— Значи във възлите има компютри?
— Самите хора имат компютри, обикновено имплантирани в тях — отвърна Маги, като несъзнателно разтриваше костта зад ухото си.
— В такъв случай възелът и човекът са едно и също, така ли?
— В много случаи — съгласи се Маги, — но понякога той се състои от няколко души с имплантирани системи.
— Мога ли да попитам какво равнище е постигнал възелът на твоята приятелка Триш? — обади се Хакуърт.
Маги неуверено го погледна.
