Принцеса Нел можеше да използва способностите, които беше придобила по време на голямото си търсене, за да изкопае гроб за Харв или да накара Армията да свърши това, но не й се струваше правилно и затова намери стара, ръждясала лопата, закачена в една от външните сгради на Черната крепост. Земята бе суха, камениста и оплетена с корени на трънливи храсти. Неведнъж попадаше и на стари кости. Принцеса Нел копа през целия ден, като овлажняваше твърдата пръст със сълзите си, но не се предаде, докато дълбочината на гроба не достигна до равнището на главата й. После влезе в малката стаичка в Черната крепост, в която Харв беше умрял от туберкулоза, внимателно уви съсухреното му тяло във фина бяла коприна и го отнесе при гроба. Бе открила в обраслата цветна градина до малката рибарска къща диви лилии и сега ги хвърли в гроба. Вътре постави и малката детска книжка с приказки, която Харв й беше подарил много години по-рано. Той не можеше да чете и вечер, седнали край огъня в двора на Черната крепост, тя му четеше от книжката и предполагаше, че навярно би желал да я вземе със себе си, където и да отиваше сега.
Запълването на гроба стана бързо. Нел постави още лилии върху ниската продълговата могилка, която бележеше мястото за вечен покой на Харв. После се върна в Черната крепост. По пъстрите гранитни стени играеха жълто-розови отблясъци и тя предполагаше, че от прозорците на стаята във високата кула, в която бе установила библиотеката си, се разкрива чуден залез.
Дълго се изкачва по влажното и плесенясало стълбище във вътрешността на най-високата кула в Черната крепост. В кръглата стая на върха й, чиито прозорци гледаха във всички посоки, Нел бе донесла всички книги, събрани по време на пътуването й: книги, подарени й от Пурпур, книги от библиотеката на крал Сврака, първият приказен крал, който бе победила, книги от двореца на джина, от замъка Тюринг и от много други тайни библиотеки и съкровищници, които бе открила по пътя си. И, разбира се, тук беше цялата библиотека на крал Койот, която съдържаше толкова много книги, че дори още не бе имала време да ги прегледа.
Имаше да върши толкова много работа. Трябваше да направи копия на всички тези книги за всички момичета от Армията. Отвъдната земя беше изчезнала и принцеса Нел искаше да я направи наново. Искаше да напише собствена история в голяма книга, която младите момичета да могат да четат. Оставаше й също още едно търсене, което не й даваше мира по време на дългото пътуване из пустото море обратно до острова на Черната крепост: искаше да разкрие загадката на собствения си произход. Искаше да открие майка си. Дори след като унищожи Отвъдната земя, тя усещаше присъствието на другата, присъствие, което винаги беше там. Самият крал Койот го бе потвърдил. Много отдавна нейният втори баща, добрият рибар, я бе взел от русалките. А те откъде я бяха взели?
Принцеса Нел подозираше, че отговорът не може да се открие без мъдростта, съдържаща се в библиотеката. Тя направи заклинание за написване на каталог и започна с първите книги, които бе намерила в началото на приключенията си със своите нощни приятели. Същевременно установи скрипториум в голямата зала на замъка, в който на дълги маси седяха хиляди момичета и правеха точни копия на всички книги.
Повечето от книгите на крал Койот се отнасяха за тайните на атомите и как да се свързват, за да се създават машини. Естествено, всички те бяха вълшебни — рисунките се движеха и можеха да им се задават въпроси. Някои бяха буквари и учебници за чираци и принцеса Нел прекара няколко дни в изучаване на това изкуство, като свързваше атоми и правеше прости машини, а после наблюдаваше как функционират.
После идваше голяма група от еднакви на вид томове, съдържащи справочни материали: в един от тях имаше проекти за хиляди видове предавки, в друг за компютри от лостове, в трети за акумулатори на енергия и всички те бяха интерактивни, така че можеше да ги използва, за да проектира подобни неща по свои планове. После идваха други книги, отнасящи се за общите принципи на свързването на такива устройства в системи.
Накрая библиотеката на крал Койот включваше книги, написани от ръката на самия крал и съдържащи проекти за неговите най-големи шедьоври. Най-интересни от тях бяха Книгата за Книгата и Книгата за Семето. Те бяха великолепни томове с голям формат, дебели колкото ръката на принцеса Нел и подвързани в скъпа кожа, украсена с тънки колкото косъм позлатени нишки в сложен преплетен мотив и затворени с тежки месингови скоби и ключалки.
Ключалката на Книгата за Книгата се отключваше със същия ключ, който принцеса Нел беше взела от крал Койот. Тя откри това още когато започваше да проучва библиотеката, но не успя да разбере съдържанието на тома, докато не изучи другите и не усвои тайните на тези машини. Книгата за Книгата съдържаше пълни планове за вълшебна книга, която да разказва истории на дете, оформяйки ги според неговите нужди и интереси — и ако се налагаше, дори да го научи да чете. Това бе невероятно сложна работа и принцеса Нел отначало само я прегледа, съзнавайки, че за да разбере особеностите, са й нужни години.
Ключалката на Книгата за Семето не се отключваше с ключа на крал Койот, нито с който и да е от другите й ключове. Тъй като беше изградена атом по атом, тя бе по-здрава от всяка тленна материя и не можеше да се разбие. Принцеса Нел не знаеше за какво се отнася, но на корицата бе инкрустирана илюстрация на семе, голямо колкото семка на ябълка, каквото беше видяла да използват в града на крал Койот, за да построят кристален павилион. Това достатъчно ясно подсказваше за съдържанието на книгата.
