Сержантът носеше обикновени селски дрехи: тъмносини панталони и потник. Тя ги облече. После вдигна косата си нагоре и я завърза отзад с помощта на ленти, отрязани от четката. Посвети цяла скъпоценна минута, за да протегне ръцете и краката си.
Накрая излезе в коридора, закачила ножа на колана си и стиснала меча в ръце. При завиването си зад един от ъглите Нел разсече излизащ от банята мъж на две — мечът сам набра инерция и изора дълга бразда в стената. Тази схватка остави изумително количество кръв, която Нел колкото можеше по-бързо отмина. Друг мъж стоеше на пост във фоайето с асансьорите и когато се появи, за да види какво става, тя бързо го промуши няколко пъти, този път взимайки урок от дуела на Нейпиър.
Сега асансьорите се управляваха централно и навярно ги наблюдаваха. Вместо да натисне бутона на стената, тя изсече дупка във вратите, пъхна меча си в ножницата и се провря вътре, за да се качи на стълбата, която се спускаше надолу в шахтата.
Насили се да се спуска бавно и внимателно, като плътно се притискаше към стъпалата всеки път, щом асансьорната кабина минеше покрай нея. Когато бе слязла петдесет-шейсет етажа, сградата се събуди — всички кабини бяха в постоянно движение и когато прелитаха покрай нея, можеше да чуе вътре възбудени мъжки гласове.
Няколко етажа под нея в шахтата блесна светлина. Вратите се отвориха. Двама „Юмруци“ предпазливо пъхнаха вътре глави и започнаха да гледат нагоре и надолу, като си светеха с фенерчета. Няколко етажа под тях други техни другари отвориха нова врата, но бързо трябваше да се отдръпнат, когато издигащата се кабина едва не ги обезглави.
Беше си мислила, че театърът на мадам Пинг подслонява отделна група „Юмруци“, но сега стана ясно, че са се настанили в по-голямата част, ако не и в цялата сграда. По същия начин целият Пудонг вече можеше да е част от Небесното кралство. Нел беше далеч по-откъсната от света, отколкото се бе опасявала.
Кожата на ръцете й заблестя с жълто-розов цвят, когато отдолу я освети лъч на фенерче. Тя не допусна грешката да погледне към ослепителната светлина, а не се и налагаше — възбуденият глас на „Юмрука“ под нея показваше, че са я открили. Миг по-късно светлината угасна заради издигащия се асансьор, застанал между Нел и „Юмруците“.
Тя си спомни за Харв и неговите приятелчета асансьорни сърфисти в старата им сграда и реши, че моментът е подходящ и тя да се научи. Когато кабината се приближи към нея, Нел скочи от стълбата, опитвайки се да се отблъсне достатъчно силно, за да изравни скоростта си с тази на асансьора. Приземи се на покрива доста тежко, защото кабината се движеше по-бързо, отколкото можеше да скочи тя. Нел падна назад и се оттласна с ръце, както я бе научил Доджо, за да поеме удара с юмруци и подлакътници, а не с гръб.
От вътрешността на кабината отново се разнесоха възбудени гласове. Капакът на покрива внезапно полетя във въздуха, избит от рамката си с добре насочен ритник. От отвора се показа глава и Нел заби в нея ножа си. Мъжът политна обратно долу. Нямаше смисъл да се бави. Вътре бе настъпил хаос, от който трябваше да се възползва. Тя се претърколи по корем и с два крака ритна надолу в отвора, скочи в кабината, тежко се приземи върху трупа и застана на едно коляно. Докато падаше, бе ударила брадичката си и прехапа език, което леко я зашемети. Точно пред нея стоеше сух мъж с черна кожена шапчица на главата, който протягаше ръка към оръжието си, и докато насочваше ножа си към средата на гърдите му, Нел се блъсна в някой зад нея. Тя скочи на крака и ужасено се завъртя, като се приготви да нанесе нов удар с ножа. До контролното табло на асансьора стоеше човек в син гащеризон, много по-ужасен от самата нея, който криеше лицето си в шепи и крещеше.
Нел отстъпи назад и отпусна ножа. Мъжът носеше униформата на службата за поддръжка на сградата и очевидно го бяха принудили да застане на пулта. Другият, когото току-що беше убила, онзи с черната кожена шапчица, бе някакъв нисш командир на бунтовниците и не можеше да се очаква, че ще се унижава да натиска бутоните.
— Продължавай! Нагоре! Нагоре! — каза тя, като сочеше към тавана. Последното, което искаше, беше асансьорът да спре на етажа на мадам Пинг.
Мъжът бързо се поклони няколко пъти и направи нещо с бутоните, после се обърна и угоднически й се усмихна.
Като гражданин на Крайбрежната република, работещ в сферата на услугите, той знаеше няколко думи на английски и Нел знаеше няколко на китайски.
— Там долу — „Юмруците“? — попита тя.
— Много „Юмрук“.
— Първи етаж — „Юмруци“?
— Да, много „Юмрук“ първи етаж.
— Улица — „Юмруци“?
— „Юмрук“, армия сражава на улица.
— Около тази сграда?
— „Юмрук“ около тази сграда навсякъде.
Нел погледна към контролното табло на асансьора: четири колони плътно разположени един до друг бутони с различен цвят в зависимост от функцията на всеки етаж — зелено за търговските, жълто за жилищните, червено за служебните и синьо за сервизните. Повечето сини етажи бяха под земята, но един от тях беше петият отгоре надолу.
— Офис на сградата? — посочи към него тя.
— Да.
— „Юмруци“ там?
