Хотелът му се намираше близо до Хуанг Пу. Оттатък реката видя, че огромни части от Пудонг са станали черни на тъмносиния фон на небето преди разсъмване. Няколко сгради, свързани с местното Захранване, все още светеха. От неговата страна на реката положението не беше толкова просто — за разлика от Пудонг, Шанхай бе преживял много войни и това го бе направило издръжлив: в града изобилстваха тайни енергийни източници, стари дизелови генератори, частни Източници и Захранвания, водни резервоари и цистерни. Хората продължаваха да гледат пилета за храна под сянката на „Хонконг & Шанхай Банкинг Корпорейшън“. Шанхай щеше да преживее атаката на „Юмруците“ много по-лесно, отколкото Пудонг.
Но като бял човек, Карл Холивуд можеше изобщо да не я преживее. Бе по-добре да е оттатък реката, в Пудонг, с останалите от Външните племена.
Оттук до реката имаше около три пресечки — но тъй като това беше Шанхай, тези три пресечки щяха да са пълни с усложнения, равняващи се на три километра в който и да е друг град. Основният проблем щяха да са „Юмруците“. Вече можеше да чуе виковете „Ша! Ша!“, които се разнасяха по улиците, и като светеше с джобно фенерче през решетките на балкона си, можеше да види много „Юмруци“, окуражени от унищожаването на чуждите Захранвания, които тичаха наоколо с дръзко изложени алени пояси и ленти на главите.
Ако не бе висок почти два метра и със сини очи, навярно щеше да се опита да се преоблече като китаец и да се промъкне до реката, макар че навярно пак нямаше да успее. Той прерови килера си и измъкна големия си дъждобран, който му стигаше почти до глезените. Щеше да го предпазва от куршуми и повечето нанотехнологични ракети.
На лавицата в килера лежеше продълговат куфар, който не беше отворил. Чул съобщенията за безредиците, той бе взел предпазната мярка да донесе със себе си тези реликви: 44-калиброва пушки с железни мерници и револвер „Колт“. Това бяха излишно пищни оръжия, но Карл Холивуд отдавна се бе избавил от всички други, които нямаха историческа или художествена стойност.
От вътрешността на сградата съвсем близо до стаята му прозвучаха два изстрела. Секунди по-късно някой ритна вратата му. Карл се уви в дъждобрана, в случай че някой решеше да стреля през вратата, и надникна през шпионката. За своя изненада видя белокос англо с увиснали мустаци, стиснал полуавтоматичен пистолет в ръка. Предишния ден Карл се бе запознал с него в хотелския бар. Господинът беше пристигнал тук, за да се опита да свърши някаква работа преди падането на Шанхай.
Той отвори вратата. Двамата бързо се поздравиха.
— Човек би си помислил, че сме дошли на конгрес по древни оръжия — каза през мустаците си господинът. — Ужасно се извинявам, че ви безпокоя, но си помислих, че може би бихте искали да научите, че в хотела има „Юмруци“. — Той посочи с пушката към коридора. Карл подаде глава навън и видя, че на пода пред съседната отворена врата се е проснал мъртъв пиколо, все още стиснал дълъг нож.
— Случайно вече бях буден — отвърна Карл Холивуд, — и си мислех да се поразходя до реката. Бихте ли желали да дойдете с мен?
— С удоволствие. Полковник от запаса Спенс, Кралски обединени сили.
— Карл Холивуд.
Докато се спускаха по пожарното стълбище, Спенс уби още двама служители на хотела, които по някакви съмнителни признаци разпозна като „Юмруци“. Карл и в двата случая беше скептичен, докато Спенс не раздра ризите им, за да му покаже алените пояси отдолу.
— Не че наистина са „Юмруци“, нали разбирате — весело поясни той. — Просто с идването на „Юмруците“ тези боклуци стават адски модерни.
След като размениха още няколко сухи шеги за това дали не трябва да уредят сметките си, преди да си тръгнат и колко би трябвало да дадеш на пиколо, който идва при теб с нож, двамата се съгласиха, че може би е най-безопасно да излязат през кухнята. На пода лежаха убити още няколко „Юмрука“. Стигнали до изхода, Карл и Спенс откриха други двама гости на хотела, и двамата израелци, зяпнали ги с хипнотизирания поглед, който загатва за наличието на притиснато до черепа оръжие. Секунди по-късно към тях се присъединиха двама зулуски бизнес консултанти, които носеха дълги, телескопски бастуни с наноостриета накрая и ги използваха за да разчистват пътя си. На Карл му трябваше минута, за да оцени плана им: всички се готвеха да се прокраднат по някоя тъмна уличка и щяха да им трябват очила за нощно виждане.
Вратата започна да се тресе в рамката си и да издава мощен кънтящ тътен. Карл пристъпи напред и погледна през шпионката: две местни момчета се опитваха да я разбият с брадва. Той се отдръпна назад, свали пушката от рамото си, зареди патрон и стреля през вратата. Кънтежът рязко спря и брадвата иззвънтя като камбана, когато падна на паважа.
