Бурската баба упорито продължаваше напред, докато не застана по средата на Дигата. Водачът на колоната на небесниците се приближи, насочи към нея някакво огнестрелно оръжие, вградено в ръкава на бронята му, и й махна да се отстрани. Тя внимателно падна на колене насред пътя, сплете ръце в молитва и наведе глава.
После жената се превърна в перла от бяла светлина в устата на дракона. За миг тази перла достигна големината на въздушен кораб. Карл Холивуд имаше благоразумието да затвори очи и да извърне глава, но нямаше време да се хвърли на земята. Това направи ударната вълна, която го просна в цял ръст върху гранитните павета и отнесе от тялото му половината дрехи.
Мина известно време, докато се върне в пълно съзнание. Струваше му се, че е изтекъл половин час, макар че наоколо продължаваха да се сипят останки и навярно бяха изтекли само няколко секунди. Корпусът на бялата яхта беше пробит отстрани и повечето от екипажа плуваха в реката. Но минута по-късно се приближи рибарски траулер и след съвсем кратки преговори качи варварите на борда. Карл почти бе забравил за Спенс и едва не го остави там. Откри, че повече няма сили да повдигне тялото на полковника от земята, затова го издърпа на траулера с помощта на двама млади бури — еднакви близнаци, осъзна той, може би тринайсетина годишни. Когато заплаваха по Хуанг Пу, Карл Холивуд се сви върху просната на палубата рибарска мрежа, отпуснат и слаб, сякаш всичките му кости бяха счупени, зазяпан в трийсетметровата дупка по средата на Дигата. Погледът му се плъзна към стаите на хотел „Катей“, чиито външни стени бяха почти изцяло отнесени от бомбата в тялото на бурската жена.
Петнайсет минути по-късно бяха свободни на улиците на Пудонг. Карл Холивуд откри местен атлантски лагер, съобщи за пристигането си и отдели няколко минути, за да съчини писмо до вдовицата на полковник Спенс. Полковникът бе починал от загуба на кръв от раната в крака по време на пътуването през реката.
После разстла листовете си на земята и се върна към заниманието, което през последните няколко дни го беше поглъщало в хотелската му стая, а именно търсенето на Миранда. Бе започнал по молба на лорд Финкъл-Макгроу и постепенно се беше увлякъл. Осъзнаваше колко много му липсва Миранда и отчаяно копнееше да успее, защото разбираше, че в това търсене може би се крие единствената надежда за спасението на десетки хиляди хора от Външните племена, попаднали в капан из мъртвите улици на Икономическата зона Пудонг.
Хуанг Пу спря напредването на Небесната армия към морето, но пресякла реката по-навътре в континента, тя продължи на север в полуостров Пудонг, тласкайки пред себе си тълпи от гладуващи селяни, също като онези, които бяха техни предвестници в Шанхай.
Обитателите на Пудонг — смесица от варвари, китайци от Крайбрежната република, страхуващи се да попаднат в ръцете на своите небесни братовчеди, и малките сестри на Нел, които сами по себе си образуваха нова филозона — попаднаха между небесниците откъм юг, Хуанг Пу откъм запад, Янгцзе откъм север и океана откъм изток. Бяха прекъснати всички връзки с изкуствените острови край брега.
В своите класически и готически храмове на върха на Ню Шузан геотектите от „Кралска тектоника“ полагаха различни усилия да построят временен мост между острова си и Пудонг. Нямаше проблем да хвърлят подвижен мост, но небесниците вече разполагаха с технологията, за да го взривят по-бързо, отколкото можеше да се построи. На втория ден от обсадата те насочиха острова към Пудонг с тесен псевдопод от робокорал, захванат за океанското дъно. Но скоростта, с която можеха да се отглеждат такива неща, имаше прости и ясни граници и докато бежанците продължаваха да прииждат по тесните улици в Пудонг, носейки ужасни вести за напредването на небесниците, за всеки стана очевидно, че мостът няма да бъде довършен навреме.
Лагерите на различните племена се местеха на север и изток, изтласквани от центъра от натиска на бежанците и страха от небесниците, докато стигнаха на няколко километра от брега. Южният фланг покрай морето беше зает от атлантяните, които се готвеха да отблъскват нападения по вода. Веригата от лагери се простираше на север оттам и се извиваше покрай океана, а после продължаваше на изток по бреговете на Янгцзе до другия фланг, отбраняван от нипонците. Племето/армия на принцеса Нел пазеше от директна фронтална атака целия център на линията. Дванайсетгодишните момичета постепенно заменяха заострените си колове с по-модерно оръжие, съставено от преносими Източници, собственост на нипонци и новоатлантяни.
