— Следващата цел на живота ти — обясни съдията — ще бъде да докажеш всичко това за мое собствено удоволствие.
Вратата се отвори. В стаята влезе един от полицаите на съдия Фенг и се поклони дълбоко, за да се извини, че пречи, след което пристъпи напред и подаде един свитък на магистрата. Съдията огледа добре печата; по него личеше знакът на д-р Х.
Той го отнесе в кабинета си и го разтвори върху бюрото си. Беше нещо истинско — написано на оризова хартия с истинско мастило, а не медиатронните глупости.
Още преди да започне да го чете, на съдията му хрумна, че може да го отнесе на някой агент на художествени произведения на Нанжинг Роуд и да го продаде за едногодишна заплата. Ако се предположеше, че самият д-р Х. е изписал свитъка, то той беше най-изкусният жив калиграф, който съдия Фенг бе виждал през живота си. Почеркът му издаваше дългогодишно конфуцианско обучение — много повече години на обучение, отколкото съдията можеше въобще да си представи, но върху тази основа докторът бе развил и свой индивидуален стил — много изразителен, без да бъде натруфен. Беше почеркът на възрастен човек, който разбира превъзходството на гравитацията над всичко останало и който — след като първо е установил границите на собственото си достойнство — предава повечето от посланията си посредством нюанси. Иначе самата структура на написаното беше напълно вярна, един идеален баланс между големите и малките знаци, които висяха върху страницата, сякаш подканяха за анализ цели легиони бъдещи аспиранти.
Съдия Фенг знаеше, че д-р Х. държи под контрола си цели легиони престъпници — от съвсем неопитни малолетни нарушители до богове на международните престъпления; че половината от представителите на властта в Крайбрежната република в Шанхай са в джоба му; че в ограничените рамки на Небесното кралство той е фигура с доста значително присъствие, може би мандарин от трети или четвърти ранг; че бизнес връзките му стигат до почти всички континенти и филозони по широкия свят и че е натрупал несметно богатство. Всичко това обаче бледнееше в сравнение с демонстрацията на сила, която се съдържаше в този свитък.
Като изпращаше този свитък на съдията, д-р Х. изказваше претенциите си към цялото наследство, към което съдията изпитваше най-голямо благоговение. Беше като да получиш писмо от самия Учител. Докторът даваше израз на високото си положение по доста ефикасен начин. И макар че д-р Х. принадлежеше към различна филозона — Небесното кралство — и тук, в Крайбрежната република не беше нищо повече от престъпник, съдия Фенг не можеше да пренебрегне това послание от него, написано точно по този начин, без да обиди онова, което уважаваше най-много — принципите, върху които бе построил наново собствения си живот, след като кариерата му на хулиган в долната част на Манхатън бе стигнала до задънена улица. Беше нещо като завети, които бяха достигнали през вековете от собствените му предци.
Минаха още няколко минути, в които той се възхищаваше на калиграфското произведение. След това нави свитъка много внимателно, заключи го в едно чекмедже и се върна в залата за разпити.
— Получих покана да вечерям на лодката на д-р Х. — каза той. — Отведете затворника в килията му. За днес свършихме.
Всяка сутрин Мама обличаше камериерската си униформа и отиваше на работа, а Тад се будеше малко по-късно и колонизираше дивана пред големия медиатрон във всекидневната. Харв пълзеше из ъглите на апартамента, за да търси нещо за закуска, а част от намереното носеше на Нел. След това обикновено напускаше апартамента и не се връщаше, докато Тад не заминеше, най-често през късния следобед, за да се забавлява с домашните си занимания. Мама се връщаше с малка найлонова торбичка със салата, която беше взела от работата си, и една помпичка; след като изяждаше салатата, тя поставяше помпичката на ръката си за малко и после прекарваше останалата част от вечерта пред старите пасиви по медиатрона. Харв ту влизаше, ту излизаше с някои от приятелите си. Обикновено, когато Нел решеше да си ляга, той не беше там, но си бе вкъщи, когато тя се събуждаше. Тад се прибираше по всяко време на нощта и много се ядосваше, ако Мама беше заспала.
