Лодката на д-р Х. не беше традиционната баржа за бавни разходки, която става само за каналите и плитките езера на подгизналото устие на Янгцзе. Беше си истинска океанска яхта, построена по западен образец. Ако се съдеше по деликатесите, които започнаха да си проправят път към фордека много скоро след като съдия Фенг се бе качил на борда, камбузът на плавателния съд по всяка вероятност беше оборудван с всички екстри на професионалната китайска кухня: съдове с размерите на чадър, газови котлони с мощността на ревящи турбореактивни двигатели и шкафове за продължително съхраняване за безбройните видове гъбички, птичи гнезда, перки от акула, кокоши крака, торни плъхове и всякакви измишльотини от всякакви други видове, както редки, така и напълно популярни. Отделните ястия бяха в малки порции, но многобройни и с внимателно подбран момент на поднасяне, като се сервираха в изобилие от видове порцелан, което можеше да запълни няколко от залите в музея „Виктория и Албърт“ и което екипът от сервитьори разнасяше с точността на хирургически инструменти.
Съдията ядеше по този начин, само когато някой особено важен човек се опитваше да го впечатли, и въпреки че никога съзнателно не беше позволявал на съдийските си наклонности да бъдат разклатени, китайските ястия наистина му харесаха.
Започнаха с чай и някои подгряващи мезета на фордека на яхтата, която плуваше по течението на Хуанг Пу. Отляво се виждаха европейските здания на Бънд, осветени тайнствено от отблясъците цветна светлина, която се излъчваше от постройките на Пудонг, величествено извисяващ се на десния бряг. По едно време д-р Х. се извини, че трябва да слезе в долната част на кораба за няколко минути. Съдия Фенг се разходи до самия нос на яхтата, застопори се в острия ъгъл между двете срещащи се перила, остави брадата си да се развява на вятъра и започна да се наслаждава на гледката. Най-високите сгради в Пудонг се поддържаха от огромни аеростати — изпълнени с вакуум елипсоиди на стотици етажи височина над нивото на улицата, много по-широки от сградите, които крепяха, и обикновено покрити с различни видове светлини. Някои от тях стигаха и над самата река. Съдията подпря внимателно лактите си на перилата, за да пази равновесие, след което наклони глава назад, за да може да се вторачи отдолу и право нагоре към една подобна сграда, пулсираща с прекалено изобилни цветни светлинки. Илюзията за трето измерение беше толкова силна, че веднага му се зави свят и той бързо сведе поглед. Нещо се удари в корпуса на яхтата и той погледна надолу към водата, където видя човешки труп, увит в бял чаршаф, който се носеше на петдесет-шейсет сантиметра под повърхността на водата, леко проблясващ на светлината от извисяващата се сграда.
След известно време яхтата стигна до устието на Янгцзе, само на няколко километра от Източно китайско море, няколко километра широко и доста по-студено и бурно. Съдията Фенг и д-р Х. се оттеглиха в една каюта за вечеря под повърхността на палубата, която беше с панорамни прозорци. Те обаче преди всичко отразяваха светлината от свещите и фенерите около масата. Скоро след като бяха заели местата си, яхтата силно ускори ход, като първо се стрелна напред, а след това подскочи високо над водата, преди да възстанови спокойното си равно движение. Съдия Фенг си даде сметка, че всъщност яхтата представляваше кораб с подводни криле, който просто се беше носил на корпуса си, докато се бяха наслаждавали на градската гледка, но който сега се бе издигнал над водата.
До този момент разговорът се бе състоял предимно от учтиви формални фрази. В крайна сметка това ги бе довело до дискусия за конфуцианската философия и традиционната култура, което очевидно беше интересна тема и за двамата. Съдията бе похвалил доктора за върховните му калиграфски способности и те поговориха известно време за този вид изкуство. След това, за да върне задължително комплимента, д-р Х. каза на съдията колко превъзходно изпълнявал той задълженията си на магистрат, особено като се има предвид допълнителната тегоба от това, че трябва през цялото време да се занимава с някакви варвари.
— Начинът, по който се справихте със случая за книгата и момиченцето, ви създаде още по-голямо реноме — каза с тържествен тон д-р Х.
За съдия Фенг беше интересно, че момчето, което всъщност бе откраднало книгата, не беше споменато. Той предполагаше, че д-р Х. намеква не толкова за случая като такъв, колкото за последвалите усилия от страна на съдията да защити момичето.
— Много ви благодаря, но цялата заслуга принадлежи на Учителя — каза съдия Фенг. — Обвинението в този случай изцяло се основаваше на неговите принципи, както щяхте да установите, ако бяхте имали възможност да се присъедините към нашата дискусия в Къщата на Многоуважавания и Недостижим полковник.
— Да, наистина е цяло нещастие, че не можах да се присъединя — отвърна докторът, — защото това без съмнение щеше да ми помогне да подобря разбирането си за принципите на Учителя.
