Когато дал нареждане да убият Месалина, Клавдий бил обзет от такъв страх, че избягал от Рим и отишъл в лагера на легионите си, за да търси закрила. И по пътя питал минувачите:
— Наистина, все още ли съм император?
Този именно малодушен човек, този страхливец, това посмешище, да можехте само да го видите каква жестокост проявявал в амфитеатъра! Когато ранените гладиатори падали на земята, давал заповед да не ги оставят да умрат спокойно, а да ги колят пред него, та да гледа гримасите на лицата им! А при боевете с диви зверове, когато „чудовищата на Африка“ разкъсвали всички, които зверогледачите им хвърляли, често пъти императорът не оставал доволен. Искал да гледа как „чудовищата“ разкъсват още хора. И затова Господарят на света, най-висшият представител на римската цивилизация давал заповед, за да продължи пиршеството, самите зверогледачи да се хвърлят сред зверовете!
Но в историята Клавдий е известен не толкова като господар на света, колкото като мъж на Месалина. Този въпрос ще го разгледаме по-късно. Сега трябва да допълним портрета на Клавдий.
Този чревоугодник, този кръвожаден, сластолюбив и страхлив император проявявал освен низките си инстинкти и влечение към литературата. Искал да се покаже просветен човек и дори писател! Предшествениците му Цезар, Август, Тиберий писали кой история, кой стихове, и при това стихове на гръцки! А пък Калигула се проявявал не като поет или историк, а като критик!
От всички тези „короновани“ писачи, единствен Цезар притежавал действително писателска дарба, дарба на гений. А на Калигула не му стигало само да критикува писателите — искал и да налага мнението си и да наказва живи и мъртви! Искал да изхвърли от всички библиотеки творбите на Омир, Вергилий и Тит Ливий, защото ги считал за лъжливи и бездарни.
Клавдий написал много томове история и мемоари на гръцки език. Всичките му произведения са се загубили. Останало само голямото зло, което сторил на съвременниците си, като се оженил за Месалина и осиновил Нерон.
Жените в Рим от епохата на империята приличали по нрави на мъжете. Били жестоки и извратени. Месалина, жената на Клавдий, е един събирателен представителен тип на жена от онази епоха — развратна, сурова и разсипница.
Месалина е първата жена на император, която взела титлата Августа. Но само титлата ли взела! Взела и властта от старческите ръце на мъжа си. И формално, и действително.
Добила правото да присъствува на заседанията на Сената. Докато била жива, тя управлявала империята — или по-скоро нейната нимфомания! Месалина била същинска бясна вакханка, която, без да се прикрива твърде много, блудствувала върху трона на императорите!
Тя била дъщеря на Марк Валерий Месала Барбат и на Домиция Лепида, внучка на великия Антоний. Домиция Лепида пък била сестра на Гней Домиций Ахенобарб, баща на Нерон. Така че и по бащина, и по майчина линия в жилите на Месалина течала кръв на дегенерати.
Била преждевременно развита физически, а и инстинктите й отрано се пробудили. Още когато била неузрял плод, Месалина имала съвършено и стегнато тяло, сочно и великолепно закръглено, красиво лице, големи предизвикателни очи и гъсти черни коси. И същевременно била дръзка, невъздържана, безразсъдно смела, решителна и цинична. Не се колебаела пред нищо и не поставяла никакви юзди на желанията си.
Едва станала шестнадесетгодишно девойче и се омъжила за „принц“ Клавдий, който бил на петдесет и една. Стар котарак — млада мишка, дето има една дума. Но тъкмо такъв стар, тъп и похотлив съпруг й бил нужен на Месалина, за да се отдаде на ненаситното си сладострастие. Защото ето какво ни казва сатиричният поет Ювенал: „Месалина се уморяваше от любов, но не се насищаше никога!“
С плама си, с младостта си, с красотата си и най-вече с изкуството си покварила всички младежи в императорския двор и превърнала безволевия си мъж в своя играчка. Постоянно била влюбена в някого с неудържима страст; но тази страст не траела дълго. Често сменявала любовниците си. И за да бъдем по-точни — не ги сменявала, а ги убивала! Убивала старите и си взимала нови! Не убивала само любовниците си, но и враговете си и много римски богаташи, за да конфискува имуществата им. Сиреч, в качеството си на Августа вършела това, което вършели всички Августовци!
Поднасяла на своя съпруг-идиот заповедите за убиването на този или онзи и той ги подписвал, без да ги чете, а в това време от устата му течели лиги. Гледал безсрамията на жена си, но бил толкова глупав, че не вярвал на очите си, или толкова влюбен, че се правел на сляп!
