
След години мълчание култовият автор на романа и сценария за филма "Екзорсистът", разклатили традиционните представи за литература и кино, се завръща с книга, която сам нарича "най-важна в кариерата ми". Безапелационно обсебващ съзнанието ни, "Димитър" е роман за отмъщението и загубата, за любовта, вярата и смисъла на престоя ни тук, на Земята. За свръхестественото и неговото присъствие в живота на всеки човек. Албания, 1973 г. Тайната полиция е задържала неизвестен чужденец, който отказва да проговори въпреки неописуемите изтезания. Странното му поведение и озадачаващото излъчване обърква напълно мъчителите му. После той изчезва, а за полковника, който го разпитва, остава единствено слухът за Димитър, легендарния "агент от ада". Йерусалим, 1974 г. Необясними събития изискват решителна намеса от страна на полицията. В болница "Хадаса" умират твърде много хора. Кола се забива в бензиностанция, но труп така и не е намерен. Затова пък такъв е открит върху надгробната плоча на Христос в Църквата на Божи гроб. И още един, в подножието на Кулата на възнесението. И още, и още… Намесата на агенти на ЦРУ и Мосад допълнително усложнява картината, докато всички парченца от психологическия пъзел не попаднат на местата си в един наистина изумителен финал. Завладяващ и интелигентен, "Димитър" е отличен трилър в традицията на "Името на розата". Алън Фолсъм
Уилям Питър Блати
Димитър
В памет на Пийт
Първа част
Албания
Но когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето… И три дни не виждаше…
На сто и петдесет милиона километра от Слънцето, в една влажна бетонна стая без прозорци, сред лабиринт от затворнически килии и коридори, недокосвани от милост и надежда, зад малка дървена маса седеше Разпитващия. Умът му беше празен като бележника пред него. Задържания излъчваше някаква мистериозност. След седем дни мъчения не беше обелил и дума. С наведена глава и оковани китки, той стоеше в ослепителната хватка на прожектора, който му пречеше да се отпусне.
— Кой си ти?
Гласът на Разпитващия звучеше монотонно. Всички въпроси бяха зададени. Нито един не бе удостоен с отговор. Сега те се свеждаха до една-единствена фраза, сякаш в името на Задържания се криеше неговата същност.
— Кой си ти?
Изтощен, Разпитващия чакаше. Присвиваше очи заради потта, която капеше от челото му и размазваше редовете на бележника. В притихналата стая той долавяше собственото си дишане и хаотичното почукване на писалката върху тъмния дъбов плот на масата. За миг наостри уши да чуе звуците, които едва проникваха през стените — стържене на подметки, влачене на тяло. Не можеше да прецени дали са истински или въображаеми. Тук пищяха дори и прашинките във въздуха. Появи се и друг странен шум. Откъде ли идваше? Разпитващия остави писалката на масата и вдигна призрачен поглед към Задържания. Мъжът стоеше неподвижно, но присъствието му беше толкова осезаемо, че приличаше на противоречие, запечатано във времето. Капчици кръв падаха меко върху шарения каменен под от краищата на пръстите му, където някога се бяха намирали ноктите.
Разпитващия се намести смутено на стола и сведе очи към притихналата писалка.
— Кой си ти?
Тишината затаи дъх.
Разпитващия мушна палеца си под очилата със златни рамки и леко ги побутна, за да разтрие ъгълчето на воднистото си око. Свали ги внимателно и почисти двете малки кръгли стъкла с протрита носна кърпа, която намирисваше на нафта. След като свърши, намести очилата с тънките си пръсти, които имаха цвят на пергамент, и кимна на едрия мъчител.
— Давай! — заповяда тихо той.
Мъчителят отиде до осветената част на стаята, където спря и потупа леко Задържания по лицето. После неочаквано стовари гумената палка в слабините му. Затворникът пое удара, свлече се на колене, но не издаде никакъв звук. Разпитващия прокара пръсти по белега, разполовяващ тънките му бледи устни в озъбена гримаса. Под яката на масленозелената му униформа, на която нямаше знаци за чин, той чувстваше врата си странно топъл и изпънат. Противно на всякаква логика, Задържания го плашеше. Както тъмните, тежки звезди, които остават скрити за далечния наблюдател, непознатият излъчваше ужасяваща вътрешна светлина.