Бяха попаднали на него случайно. Една неделя, на 25 септември, близо до село Спач, високо в планините на север, екип от полицаи, обучени кучета и доброволци издирваше заподозрян в опита за убийство на Мехмет Шеху, шефа на Държавна сигурност. Невидим снайперист беше стрелял по Шеху, докато той излизал от управлението на тайната полиция. Тогава то се намираше в тухлената сграда на стария затвор в „Руси и Мадх“, квартал на Шкодра. Арестуваха един селянин от Домни, който след мъчения посочи втори човек от същото село — търговец на дрехи на име Касим Бег. За него се смяташе, че се кани да се прехвърли в Югославия. По възможните маршрути за бягство веднага изпратиха ловни групи: на запад към мътната река Буна и на север към така наречения „Овчарски проход“, който се извиваше като серпентина по високото било на планината Дукаджини. Макар и придошли от неочаквани дъждове, буйните води на Буна можеха да се прекосят в най-тесния участък, където разстоянието между бреговете беше около двеста метра. Но тъй като бе известен на малко албанци и се намираше близо до селото на заподозрения, проходът привлече повече търсачи — петдесет и осем въоръжени доброволци и три кучета. Изкачването беше мъчително и ги остави без дъх. Спираловидната пътека минаваше през терени, покрити с варовикова глина и шисти, преди да стигне до ледените висини на пустошта, наричана „Планините на прокълнатите“. В прохода обаче ловната група не откри никого и щеше да се върне без произшествия, ако не се беше намесила съдбата. По-късно случилото се беше оценено като първи контакт със Задържания. Едно от кучетата, свиреп мастиф с огромни размери и сила, беше хукнало към някакво пращене, долетяло от гората. След известно време го откриха да лежи неподвижно сред златисти и оранжеви листа. Тялото му бе обляно от есенната светлина, сякаш беше заспало и освободено от всички копнежи. Вратът му беше счупен. Водачът на групата, млад ковач на име Рако Бей, почувства как над него се спуска сянка при тази гледка. Не можеше да проумее каква човешка сила би могла да убие кучето по такъв начин. Дъхът му приличаше на бял пламък в тъмнеещия въздух, докато той оглеждаше гората с присвити очи. Търсеше съдбата си сред храсталаците глог и леска, но не виждаше нищо освен облака, който се стеле пред очите на човек. Слънцето се спускаше. Гората беше населена с духове. Голите клони отправяха ледени заплахи и лоши знамения. Бей се замисли за майка си. Метна карабината през рамо и подкани останалите да напуснат мястото. Групата имаше и втора мисия, в Келеза — да залови някакъв убиец, селски пекар. Макар че тази цел нямаше да бъде осъществена, в края на виещата се пътека ги чакаше изпълнението на друга задача. Там преследвачите щяха да се натъкнат на Задържания, който беше книгата, написана с обич от Съдбата за Разпитващия.
