Пейшънс му обещал, че ще се прокашля. „Само това мога да сторя.“
Мерал разгъна бележката и прочете думите, усърдно написани от Пейшънс с молив и едри дебели букви:
И отдолу:
… ШОР… НЕУБЯСНИМО… МЪРТАВ
— Проследих те от разстояние. После спрях и те наблюдавах, докато отбиваше в оная малка бензиностанция. Видях как слизаш от колата и кръвта ми закипя от възбуда! Не се радвах на смъртта ти, разбери ме, а просто на факта, че ще изпълня дълга си до съвършенство. Тогава онази птица влетя в колата ми, преследвана от кукумявка. Чух бясно размахване на криле и крясъци. Но на мен ми беше все едно: трябваше да се възползвам от мига. Затова ускорих и се насочих право към теб, когато краят на птиче крило докосна окото ми. Не те улучих, блъснах се и се запалих. Слава Богу!
— Нека ти помогна да се преместиш напред. Искам да сложа тези възглавници зад гърба ти.
— О, благодаря.
— А болката? Искаш ли още морфин?
— Не, не. Засега съм добре.
— Чудесно.
— Кой си ти?
— Моля?
— Кой си ти?
— Вече не го ли обсъдихме?
