Прибра документите в джоба си и тръгна да търси Петрин. Трябваше да му разкаже накратко за срещата и да го успокои. Трябваше също двамата да обсъдят състава на избраните за предстоящата операция. Започна да изрежда наум някои имена. Назначението, вече прието, беше опасно. Налагаше се подбор на най-добрите сред всички добри. Проклета работа! Имението ще трябва да бъде поверено на Фирус и Димела. Колко много подробности! Почувства ускорения си пулс, когато закрачи бързо из къщата.
Щом стигна до един от старите си войници, сега пазач при него, той мимоходом подхвърли:
— Мартин, отмени всички срещи, уговорени за днес. Намери дъщеря ми и ѝ кажи да ме потърси в работната ми стая.
Новината бързо обиколи къщата и се понесе из имението. Служителите и членовете на семейството, които знаеха, че старшата света майка бе разговаряла на четири очи с него, сякаш спуснаха защитен екран, за да го изолират от излишно отклоняване на вниманието. Най-голямата му дъщеря Димела буквално го отряза, когато той започна да изрежда в подробности по-нататъшното изпълнение на експерименталните проекти в земеделските си занимания:
— Тате, не съм дете!
Намираха се в малкия парник, обзаведен до работната му стая. Останките от обяда му още стояха в края на градинарската пейка за разсаждане. Тефтерчето на Патрин бе подпряно на стената зад подноса.
Тег рязко се обърна към дъщеря си. Димела приличаше на него с изключение само на ръста си. Не беше особено красива заради кокалестата си фигура, но бракът ѝ се оказа успешен. Тя и Фирус имаха три чудесни деца.
— Къде е съпругът ти? — попита Тег.
— Наглежда разсаждането в Южната ферма.
— А, да. Патрин ми спомена.
Тег се усмихна. Винаги си спомняше с удоволствие, че Димела не беше приела предложението на Сестринството, като предпочете да се омъжи за Фирус, родом от Лернаус, и да остане близо до баща си.
— Знам само, че те връщат на действителна служба — каза тя. — Опасно ли е?
— Все едно, че ме пита майка ти — отвърна Тег.
— Разбрах, опасно е! Проклети да са, не си ли блъскал предостатъчно за тях?
— Не, както се оказва.
Тя се извърна, когато Патрин влезе откъм горната страна на оранжерията. Дочу думите ѝ, отправени към помощника:
— Колкото повече остарява, толкова повече заприличва на света майка!
„А какво друго би могла да очаква?“ — запита се Тег. Роден от бене-гесеритка, осиновен от дребен чиновник в ПОСИТ(#), той беше отраснал в домакинството, където животът пулсираше с ритъма на Сестринството. Още в ранна възраст бе забелязал как връзката на баща му с междупланетната търговска мрежа на съюза се разпадна, след като майка му се обяви против.
Къщата принадлежеше на нея до смъртта ѝ, а тя бе починала по-малко от година след баща му. Отпечатъкът на вкусовете ѝ личеше почти без промяна навсякъде.
Патрин спря пред него.
— Върнах се за тефтерчето. Добави ли някакви имена?
— Само няколко. Заеми се веднага с въпроса.
— Слушам, господине!
Помощникът изпълни безупречно кръгом и с енергична стъпка пое обратния път, пляскайки с тефтерчето по бедрото си.
После отново се огледа наоколо. Къщата все още напомняше владението на майка му. След всичките години, които бе преживял тук и отгледал собственото си семейство! Все още бе
Джанет Роксбъро, от онези Роксбъро в Лернаус. Тараза добре я познаваше. Той и щерка му бяха променили някои от нещата по повърхността, но сърцевината оставаше заложена от Джанет Роксбъро. Личеше си. Никой не задаваше въпроси за кръвта на една Говореща с риби в неговото родословие. Каква сполука е била тя за Сестринството! Странен в случая изглеждаше единствено фактът, че беше се омъжила за Лоши Тег и преживяла тук целия си живот. Напълно неразбираем факт. ако не се вземе предвид онази особеност на проектите на Сестринството за целенасочено размножаване в продължение на поредици от поколения…
Отново го направиха — помисли той. — През всичките дълги години са ме държали на резервната скамейка, очаквайки този миг.
Религията не предяви ли права за патент върху сътвореното през хилядолетията?
