Дюн (Том трети) полностью

Тя го видя изписано на лицето му: Опитва се да ме изпълни със съмнения за животите, които нося в себе си.

— Нека ти кажа още нещо за „Бин Джезърит“ — рече мъжът.

Но умът му внезапно се превърна в бял лист. Нито дума, никакъв мъдър съвет. Не беше му се случвало от години. Оставаше му само една възможност — откровеността.

— Може би много дълго, моя Ребека, те са вървели по пътя към Дамаск18, неосветен от заслепяващ пламък. Чувам твърденията им, че техните действия целят добруването на човешкия род. Но някак си не мога да го приема, нито пък вярвам, че Тиранът е успял да го забележи.

Когато Ребека отвори уста, за да му отговори, той я спря с вдигната ръка:

— Хуманност в зрялата й форма, така ли? И може би техният граал? Но не е ли откъснат и изяден зрелият плод?

Сега тя си спомни за тези думи, намирайки се на пода на голямата зала в станцията на Свързващия възел, сякаш ги виждаше въплътени не толкова в пазените в самата нея животи, колкото в действията на взелите я в плен.

Височайшата почитаема мама привърши с яденето. Обърса ръцете си в дрехите на една жена от слугинския състав.

— Нека се приближи — нареди височайшата.

Болка прониза лявото рамо на Ребека и тя залитна, както бе на колене. Назоваемата Логно се бе промъкнала изотзад с дебнещи стъпки на ловец и забила шокова палка в плътта на пленницата.

Смях отекна в залата.

Ребека се изправи със залитане и бавно тръгна непосредствено пред болезнения остен; когато стигна до основата на стълбите, водещи нагоре към височайшата почитаема мама, познатото бодване я спря.

— Долу! — подсили командата си Логно с последващо ръгване. Ребека се свлече на колене и се загледа в стъпалата право пред себе си. По жълтите плочки се виждаха тесни пукнатини. Усети някакъв прилив на сили при вида им. Височайшата почитаема мама каза: — Логно, остави я. Искам отговори, а не писъци. После заповяда на Ребека:

— Погледни ме, жено!

Пленницата вдигна очи и се загледа нагоре към лицето на смъртта. Лице без нищо отличително, но излъчващо огромна заплаха. Какви безизразни черти… Почти като на глупав човек. И каква дребна фигура. Ала всичко установено дотук само засили чувството й за опасност. Дребната жена явно разполагаше с огромна мощ в себе си, за да командва ужасните люде наоколо.

— Знаеш ли защо си тук? — попита височайшата. Ребека отговори с възможно най-раболепния си тон:

— О, височайша почитаема мамо, бе ми казано, че искаш от мен да разкажа за системата от познания за Прорицание в истината и за други неща на Гамму.

— Била си омъжена за Прорицател! — прозвуча като смъртно обвинение.

— Той е починал, височайша почитаема мамо.

— Не, Логно! — предупреждение за помощницата, която рязко бе насочила помощното си средство към падналата на колене. Тази отрепка не познава нашите правила. А сега отстъпи встрани, откъдето пламенността ти няма да ми пречи.

— Слушай, отрепко, ще се обаждаш само в отговор на зададени въпроси или когато ти наредя! — внезапно изкрещя височайшата почитаема мама.

Ребека се сви от страх, като да следваше удар. В главата й пошепна Говорителят:

Беше почти Гласът. Вече бъди нащрек.

— Познавала ли си някоя от онези, които сами се зоват бин-джезъритки?

Ето, дойде!

— Всеки, е виждал вещиците, височайша почитаема мамо.

— Какво знаеш за тях?

Разбирам защо ме доведоха тук.

— Само това, което съм чувала, височайша почитаема мамо.

— Смели ли са те?

— Говори се, че винаги се стараят да избегнат рисковете, височайша почитаема мамо.

Достойна си за нас, Ребека. Разбрала си какво представляват курвите. Така мраморният блок се търкаля в собствения си канал надолу по склона. Те мислят, че не ни харесваш.

— Богати ли са в „Бин Джезърит“? — продължи с въпросите височайшата.

— Мисля, че вещиците са бедни в сравнение с вас, почитаема мамо — отвърна Ребека.

— Защо го казваш? Не говориш ли така само за да ми се понравиш!

— Почитаема мамо, могат ли вещиците да изпратят голям кораб от Гамму, само за да стигна дотук? И къде са сега те? Крият се от вас.

— Да, къде са? — попита почитаемата мама.

Ребека сви рамене.

— Беше ли на Гамму, когато оня, когото те наричат башар, успя да избяга? — поинтересува се височайшата.

Знае, че си била.

— Височайша почитаема мамо, бях там и чух, което се разправя по въпроса. Но аз не му вярвам.

— Вярвай само в онова, в което ти кажем да вярваш, никаквице! За какви приказки спомена?

— Че се придвижвал със скорост, неуловима за окото. Че избил много хора… с голи ръце. И още, че задигнал не-кораб и избягал в Разпръскването.

— Отрепка такава, повярвала си за бягството му.

Виж какъв страх я подгони! Не може да скрие, че трепери.

— Говори за Прорицанието в истината — разпореди се разпитващата.