Дюн (Том трети) полностью

Бе огромен; той не можеше да определи големината му, но имаше достъп до не един и два етажа и коридора, простиращи се на повече от хиляда крачки.

Тръби и тунели, подстъпни тръбопроводи към суспенсорни клетки, спускателни улеи и подемници, широки пътеки с люкове, които се отваряха с изсъскване при докосване на бутона (или оставаха затворени: Забранено!), бяха част от информацията, която трябваше да постъпи в паметта му и да се превърне в негова територия за действие — лична, макар и по много по-различен начин от представите на стражата.

Енергията, необходима за свалянето на не-кораба на планетата и поддържането му в необходимото състояние, бе свидетелство за огромни възможности. Сестринството не можеше да ги отчита по никой от обичайните способи. Контролният орган на бин-джезъритския трезор не си служеше с обикновени преброителни апарати. За тях не бе подходяща нито една валута, дори и солариите. Те превръщаха в парични средства своите поданици, храната, дължимите след хиляди години вложения, както и разплащателните средства в натура — включително предаността.

Плащай, Дънкан! Трябва да върнеш даденото!

Корабът не беше просто затвор. Вече бе станал обект на няколко проникновени преценки на ментат. Преди всичко: той очевидно представляваше лаборатория, в която светите майки търсеха способ за неутрализиране на способността му да обърква човешките сетива.

Не-кораб като дъска за игра — пъзел и лабиринт. И всичко само за трима затворници? Не. Трябваше да има и други причини!

Играта се водеше по тайни правила, за някои от които той можеше само да гадае. Все пак почувства увереност, когато Шийена навлезе в същността й:

Знам, че не може да няма собствени планове. Стана очевидно, когато започна да овладява техниките и похватите на почитаемите мами, Шлифоваше обучаваните от мен!

Шийена искаше информация от интимно естество за Мурбела а и много повече — спомените за хора, познати от множеството му животи. Преди всичко — за Тирана.

Аз пък искам сведения за „Бин Джезърит“.

Сестринството се грижеше за минималната му активност. Обезсърчаваха го, за да подсилят способностите му на ментат. Той не познаваше същността на оня много по-голям проблем извън кораба, чието присъствие долавяше. До него стигнаха само мъчително дразнещи откъслеци, когато Одрейди съвсем бегло осветли с въпросите си опасното положение, в което се намираха.

Достатъчно ли е предложението за ново помещение? И, разбира се, не без достъп до данни, отказвани за дисплей от командното му табло.

Това бе негов проблем, дяволите да ги вземат! Той беше по-малка кутийка в тяхната огромна кутия. А всички заедно се намираха в капана.

Преди седмица, в един следобед Одрейди бе застанала до същото командно табло и го уверяваше с любезен тон, че източниците на данни за Сестринството са „широко отворени“ за него. Точно тук бе застанала — с гръб към дългата маса, опирайки се от време на време о нея, и със скръстени на гърдите ръце. Понякога приликата й с възрастния Майлс Тег бе обезпокояваща, буквално свръхестествена. Стигаща дори до настойчивата й потребност (дали бе принудителна?) да е права, когато говори. И тя като него мразеше столовете с биологично саморегулиране.

Айдахо разбираше прекалено смътната си представа за нейните мотиви и планове. Защото не им вярваше. Не и след Гамму.

Мамец и стръв. Ето как си бяха послужили с него. Все пак имаше късмет, че не бе го сполетяла съдбата на Дюн — черупка на някога живо същество. Използвано до последната клетка от „Бин Джезърит“.

Когато го налитаха безпокойства и притеснения от този род, предпочиташе да се отпусне в стола си до командното табло. Понякога оставаше тук с часове, без да помръдне, опитвайки се да обхване с мислите си цялата сложност на мощните източници на корабните депа с данни. Системата мигновено опознаваше всяко включено в нея човешко същество. Следователно разполага с автоматични монитори. Трябваше да знае кой говори, кой формулира запитванията и кой поема временно общото командване.

Веригите за контрол на полета осуетяват опитите ми да мина през неразрешените шлюзове. Прекъснати ли са? Да, така казваха от охраняващата го група. Но той знаеше, че търсеният от него ключ се намира в зададената на кораба команда за идентифициране на опиталите се да проникнат в контролните вериги.