Дюн (Том трети) полностью

Защо са го избрали толкова студено днес? Точно когато имам излизане! Беше доста по-приятно като дойдохме, а виж какво е сега! На всичко отгоре съм и без подходяща дреха…

Стреги имаше желание да разговаря. Е, добре, нали заради това я взех. Ала истината беше, че тя бе станала почти бъбрива, тъй като принудителната близост постепенно разяждаше страхопочитанието й към Одрейди.

— Старша майко, търсих из учебниците и справочниците обяснение на…

— Не им вярвай! — Колко пъти в живота си бе чувала или изричала същите думи? — Наръчниците създават навици.

Стреги често бе слушала лекции за навиците. В „Бин Джезърит“ ги имаха достатъчно — онези нещица с фолклорното наименование „Типично за вещиците!“. Но моделите, които даваха възможност на останалите да определят предварително нечие поведение, трябваше да бъдат внимателно изрязвани.

— Старша майко, тогава за какво са всички учебни пособия?

— Най-вече, за да можем да ги критикуваме и опровергаваме. Кодата е за новаците и останалите от първоначалното ниво на обучение.

— А историческите писания?

— Никога не забравяй колко банални са записаните истории. В качеството си на света майка ще трябва да учиш отново всичко.

— Истината е празна чаша. — Припомненият афоризъм бе произнесен с голяма гордост.

Одрейди почти се усмихна.

Стреги е скъпоценност.

Мисълта обаче бе и предупреждение. Някои скъпоценни камъни могат да бъдат разпознавани по съдържащите се в тях примеси, наричани още онечиствания. Експертите следят за точното място на евентуалните примеси и го отбелязват. Потаен опознавателен отпечатък. И с хората е същото. Нерядко ги опознаваш по недостатъците им. Блестящата повърхност ти казва прекалено малко. Доброто опознаване се нуждае от задълбочен поглед, за да се видят страничните прибавки. Оттам се определя цялостното качество на дадена скъпоценност. Какво би бил Ван Гог без онези свои примеси?

— Стреги, именно забележките и коментарите на проницателните циници — нещата, които те казват относно писаната история — следва да бъдат твоите ориентири преди Агонията. След нея ти сама ще си циник за себе си и сама ще откриваш ценностите, валидни за теб. Засега историческите писания ти посочват дати и ти казват, че нещо се е случило. Светите майки издирват нещотиите и изучават предубежденията на историците.

— Това ли е всичко? — Във въпроса прозвуча дълбока обида. Защо ми губят времето по този начин?

— В по-голямата си част историците са ненужни, понеже заради предразсъдъците си пишат така, че да угодят на една или друга мощна политическа група. Драга моя, почакай да се отворят собствените ти очи. Ние сме най-добрите историци. Защото вече бяхме в историята.

— Гледната ми точка ще се променя ли ден след ден? — подчертано ясно насочено към вътрешния й мир.

— Башарът ни остави един урок, който трябва да поддържаме жив в съзнанието си. Налага се миналото да бъде тълкувано отново и отново от настоящето.

— Света майко, не съм сигурна, че ще ми се понрави. Твърде много решения от морално естество.

Аха, скъпоценното камъче проникна до същината на въпроса и изрази мисълта си като истинска бин-джезъритка. Очевидно имаше и блестящи фасетки измежду примесите на Стреги.

Одрейди погледна косо към замислената си помощница. Много отдавна Сестринството бе повелило на всяка сестра сама да взема решения с нравствен характер. Никога не следвай който и да е лидер, без ти лично да си задаваш въпроси. Ето защо обучението по етика на младите бе изведено на първа линия.

Поради тази причина искаме да стигнем, до бъдещите си сестри, когато те са още съвсем, млади. Може би затова в Шийена са се промъкнали някои недостатъци от морално естество. Взехме я твърде късно… За какво ли толкова тайно разговарят двамата с Дънкан с пръстите и ръцете си?

— Нравствените решения винаги се разпознават твърде лесно — каза Одрейди. — Те са там, където оставяш настрана собствените си интереси.

Стреги погледна към нея с неприкрит страх:

— Каква смелост е нужна!

— Не е смелост! Нито дори отчаяние. Онова, което правим, е най-естественото нещо само по себе си. Дела, извършени само по един начин, защото друг не съществува.

— Старша майко, понякога ме караш да се чувствам като пълна невежа.