Дюн (Том трети) полностью

— А ти, Бел, ще се усмихваш ли, докато го правиш?

— Върви по дяволите! Някой ден…

— Не ни остават много дни, когато ще сме все още заедно. Знаеш го добре и то те гризе отвътре. Все пак отговори на въпроса ми.

— Отговори си сама!

— Тялото посреща с радост периодичните прочиствания от гниди. Така е дори с пристрастените.

— А-х-х-а! — С очите на Белонда загледа ментат. — Сигурно мислиш, че пристрастяването към почитаемите мами може да се окаже болезнено?

— Въпреки сакатото си чувство за хумор все още запазваш форма.

Жестока усмивка сви устата на светата майка.

— Опитах се да те разведря — рече Одрейди.

— Остави ме да обсъдя въпроса с Там. Главата й мисли по-добре в областта на стратегиите. Макар че Споделянето я размекна…

След като Белонда си тръгна, старшата майка се облегна назад и тихо се засмя:

Размекна ли! „Дар, не се размеквай, когато Споделяш утре.“ Ментатът се е съсредоточил върху логиката и пропуска гласа на сърцето. Съзира развитието на процеса и е загрижен да не направи съдбоносна грешка. Какво вършим, когато… Отваряме прозорците, Бел, и пускаме здравия разум. Дори веселбата. Така по-сериозните въпроси могат да бъдат видени в перспектива. Горката ми Бел, моя повредена сестро, винаги има нещо, което предизвиква нервност у теб.

На сутринта Одрейди замина от Централата, потънала в собствените си мисли и разтревожена от онова, което бе научила след Споделянето с Мурбела и Шийена.

Опитвам се сама да бъда достатъчна за себе си.

Никакво облекчение. Мислите й се оказаха оплетени в мрежата на Другите Памети и на почти циничния фатализъм.

Нима пчелите-царици са се развилнели?

Точно това бе предположено за почитаемите мами.

Ами Шийена? Ами одобряващата Тамалани?

Нещата бяха по-значими от едно Разпръскване.

Шийена, няма да те последвам там, където отиваш със своята неистовост. Моята задача е да въдворявам ред. Не тога да рискувам с онова, към което си посегнала. Съществуват различни видове артистизъм. Твоят, меко казано, ме отблъсква.

Поемането на откъси от животи в Другите Памети на Мурбела помогна. Познанията й се оказаха мощно средство за въздействие върху почитаемите мами, макар и изпълнено с тревожещи нюанси.

Без хипнотранс. Те си служат с клетъчна индукция — вторичен продукт на проклетите им Т-сонди! Подсъзнателна принуда! Колко изкушаващо бе да я използват. Но точно тук почитаемите мами се оказват и най-уязвими — с огромното съдържание на извънсъзнателен елемент, включен в собствените им решения. Ключът от Мурбела само подчертава опасността, която ни грози.

Пристигнаха на космодрума посред развилнял се бурен вятър, който ги заблъска, когато слязоха от колата. Одрейди наложи вето на обичайното ходене пеша през онова, което бе останало от овощните градини и лозята.

За последен път ли си тръгваш оттук? Този въпрос бе изпълнил очите на Белонда, когато й каза довиждане. Същото попита и смръщената загриженост на Шийена.

Приема ли старшата майка решението ми?

Временно, момиче. Временно. Но не съм предупредила Мурбела. Така че… Може би също споделям преценката на Там.

Дортужла, останала в края на свитата, се бе затворила в себе си.

Разбираемо. Била е там и е гледала как изяждат спътничките й. Смелост, сестро! Все още не сме победени.

Сякаш само Мурбела приемаше спокойно нещата, но всъщност мислите й изпреварваха срещата на Одрейди с Кралицата-паяк.

Достатъчно добре ли въоръжих старшата света майка? Осъзнава ли тя дълбоко в себе си колко опасно може да стане?