Дюн (Том трети) полностью

— Точно обратното. Кръговете са затворени. Те ограничават. А човешкият род вече не е ограничен от пространството за своя растеж.

Ето, отново се върна към същото! Уаф заговори с пресъхнал език:

— Казва се, че онова, което не може да се овладее, трябва да се приеме…

Тя рязко се наведе напред. Оранжевите ѝ очи блестяха, когато запита:

— Приемаш ли възможността за окончателно сгромолясване на Бене Тлейлакс?

— В такъв случай не бих бил тук.

— Когато логиката не върши работа, следва да се прибегне към друго средство.

Уаф се засмя подигравателно.

— Звучи логично.

— Не ми се подигравай! Как се осмеляваш?

Той вдигна напред длани като при защита и попита с престорено умолителен тон:

— И какво средство би подсказала почитаемата мама?

— Енергия!

Отговорът ѝ го изненада.

— Енергия ли? Под каква форма и в какво количество?

— Задаваш логични въпроси — отбеляза тя.

Уаф някак си се натъжи, когато все пак си даде сметка, че нейната позиция не е на Зенсуни. Почитаемата мама жонглираше с думите в окрайнините на алогичното, обикаляйки в кръг около самото него, но инструментариумът ѝ си оставаше разсъдъчен.

— Загнилата сърцевина нараства навън — промърмори той.

Жената все едно не чу последната му реплика, пусната за опипване на почвата.

— В дълбините на всяко човешко същество се намира свободна енергия, до която едва се докосваме — каза тя, при което спря пръста си, сякаш взет на заем от някой скелет, на няколко милиметра от носа му.

Уаф се дръпна назад в стола си и я почака да махне ръка. После запита:

— Не твърдяха ли същото и в Бене Гесерит, преди да създадат своя квизац хадерах?

— Те не можеха да контролират нито себе си, нито него — отвърна събеседничката му с неприятна усмивка.

Уаф отново отбеляза наум, че си служи с логика, докато мисли за алогичното. Колко много му бе казала с може би неволните си дребни грешки! Вече можеше да си представи предполагаемата история на почитаемите мами. Една от истинските свети майки от свободните на Ракис бе поела с Разпръскването. Различни хора бяха напуснали планетата с не-кораби през Времената на глада и непосредствено след тях. Един не-кораб бе хвърлил някъде семената на неистовата вещица и на нейните идеи. Сега тези семена се завръщаха под формата на оранжевоока, ловуваща самка.

Тя отново си послужи с Гласа, когато попита:

— Какво постигнахте с новия гола̀?

Но Уаф беше подготвен и отмина въпроса със свиване на рамене. Е, ще трябва да бъде отклонена с измама или пък убита, ако е възможно. Бе научил много от нея, но нямаше как да разбере какво беше успяла да измъкне тя с неизвестните си способности…

„Сексуални чудовища — предупреждаваха го неговите информатори. — Заробват мъжете със силата на пола си.“

— Твърде малко знаеш за радостите, които бих могла да ти доставя — обади се тя.

Плътният ѝ глас се уви като камшик около него. Колко увличащо! И колко съблазнително!

Заговори, сякаш бе преминал в сляпа отбрана:

— Кажи ми, защо вие…

— Нямам какво повече да ти казвам!

— Тогава не си дошла да се договорим — с болка констатира той. Не-корабите наистина бяха засели семена на гнилак из другите светове. Чувстваше върху раменете си сякаш физическата тежест на онова, което трябваше да стори. Ами ако не успее да я убие?

— Как си позволяваш да предлагаш споразумение на почитаема мама? — строго попита тя. — Нима не знаеш, че ние определяме цената!

— Наистина не познавам вашите начини, почитаема мамо — смирено рече Уаф. — Но думите ти ми показват, че съм сбъркал.

— Извинението е прието.

Няма предвидено извинение! — погледна я той невъзмутимо. От реакцията ѝ отново можеше да съди за много неща. Огледа наученото току-що през призмата на своя хилядолетен опит. Самката от Разпръскването бе дошла при него за важна информация. Следователно не разполагаше с друг източник. Почти бе доловил нейното отчаяние. Добре прикрито, но със сигурност съществуващо. Търсеше потвърждение или опровержение на нещо, от което се боеше.

И колко наподобяваше сега на хищна птица, седнала пред него с ноктовидните си ръце, подпрени леко на страничните облегалки на стола! Загнилата сърцевина нараства навън. Той го каза, а тя дори не чу. Не бе останало място за съмнение, че човешкият род от ядрената ера продължава да нараства експлозивно благодарение на своите Разпръсквания на Разпръскванията. Хората, чийто представител бе тази почитаема мама, не бяха съумели да намерят начин за проследяване на не-корабите. Това е причината, разбира се! С всички сили се стремяха да ги зърнат — също като вещиците от Бене Гесерит.

— Искате да разберете как да неутрализирате невидимостта на не-корабите — заключи той.

Думите му очевидно я извадиха от равновесие. Не ги бе очаквала от елфоподобното човече, седнало пред нея.

Забеляза как върху лицето ѝ последователно преминават страх, гняв и решимост, преди да надене отново маската на хищник. Все пак вече знаеше — бе разбрал.

— Ето какво правите с вашия гола̀ — каза тя.