Дюн (Том трети) полностью

— Дойдох да разбера какво мога да направя според Мисионария. Те виждат оръжие в митовете за Дюн. Милиарди се молят в мое има: „Светата Шийена, която разговаря с Раздвоения Бог.“

— Милиарди не е точно число — рече Уали.

— Но то измерва силата, която сестрите ми виждат в мен. Онези богомолци вярват, че съм умряла с Дюн. Превърнах се в „мощен дух в пантеона на потиснатите“.

— Повече от мисионер ли?

— Уали, какво може да се случи, ако се появя в този очакващ свят с пясъчен червей до мен? Силата, скрита в подобна възможност, изпълва някои от сестрите ми с надежда, но и с лоши предчувствия.

— За лошите предчувствия ми е ясно.

Наистина. Религиозната присадка, която Муад’Диб и синът му Тиранът вселиха в нищо неподозиращия човешки род.

— Защо дори в мислите си се спират на подобна възможност? — продължи да настоява Уали.

— Ако бъда взета като опорна точка, помисли какъв лост ще им трябва, за да поместят цял един свят!

— Но как биха могли да контролират подобна сила?

— Ето къде е проблемът. Нещо, за което нестабилността е толкова присъща. Религиите никога не представляват реално контролиран обект. Въпреки това някои сестри мислят, че могат да се прицелят в религия, съградена около мен.

— А ако целта не си струва усилията?

— Според тях женските религии проникват на по-голяма дълбочина.

— Наистина ли? — Въпрос, зададен към източник от висш порядък.

На Шийена не й оставаше нищо, освен да кимне утвърдително. Другите Памети го потвърдиха.

— Защо?

— Защото животът се възобновява в нас.

— И това е… всичко? — запитано с явно съмнение.

— Нерядко жените носят аурата на преследван страдалец. У човешките същества винаги има запазено съчувствие към падналите до дъното. Аз съм жена и ако почитаемите мами мечтаят да ме видят мъртва, трябва да съм благословена.

— Думите ти звучат така, сякаш си съгласна с Мисионария…

— Когато си преследван, оглеждаш всяка пътека като възможност за бягство. Пред мен благоговеят. Не мога да пренебрегна скритата сила.

Нито опасността. И така името ми се превърна в сияйна светлина в тъмата на подтисничеството на почитаемите мами. Но колко лесно тази светлина може да стане всепоглъщащ пламък!

Не… Планът, който изработихме двамата с Дънкан, е за предпочитане. Бягство от Дома на Ордена. Той бе смъртоносен капан не само за обитателите му, но и за бляновете на „Бин Джезърит“.

— Все пак не мога да разбера защо си тук. Вече не сме преследвани.

— Но можем да бъдем.

— По-точно: защо си тук сега?

Не смея да говоря открито, понеже наблюдателите-вардияни ще разберат.

— Имам способността да омагьосвам червеите. Дължа го отчасти на една от моите предшественици, повели първоначалната миграция към Дюн.

Спомняш си, Уали. Веднъж разговаряхме само двете отвън на пясъка и никой не можеше да ни чуе. Сега вече трябва да си разбрала причината за моето посещение.

— Спомням си. Ти каза за нея, че е истински свободна.

— И Зенсуни-учител.

Уали, аз ще оглавя своята миграция. Но ще са ми нужни червеи, които само ти можеш да осигуриш. Всичко трябва да стане бързо. Сведенията от Свързващия възел налагат спешни действия. Първите кораби няма да закъснеят. Нощес… А може би утре? Страх ме е от онова, което носят.

— Държиш ли още на възможността да върнеш няколко червея в Централата за подробно изучаване?

О, да, Уали! Добре си запомнила.

— Може да се окаже интересен експеримент. Нямам много време за подобни занимания, но всяко допълнително познание не е излишно.

— Ще бъде много влажно за тях.

— Големият трюм на не-кораба би могъл да се преустрои в лаборатория с пустинни условия. Пясък, атмосфера с регулирани параметри… Основните необходими неща са там от времето, когато пренесохме първия червей.

Шийена погледна към западния прозорец:

— Залез. Ще ми се да сляза и да повървя пак по пясъка. Ще се върнат ли първите кораби още тази нощ?

— Разбира се, света майко. — Уали се отмести, за да освободи пътя към вратата.

Шийена заговори, докато ставаше:

— След не много време наблюдателният пост ще трябва да бъде преместен.

— Готови сме.