Не се безпокоеше за футарите, намиращи се в сигурни клетки. Интересни животни, но засега без никакво значение. За миг помисли и за Сцитал. Ситният тлейлаксианец бе неотстъпно наблюдаван от стражата; не сваляха погледи от него, независимо от нападналите ги тревоги.
Легна си изнервен, което бе лесно обяснимо за всеки от наблюдателите-вардияни в Архивната служба.
Тя наистина бе застрашена, но сега не можеше да я защити.
Стана в зори и се върна в оръжейния склад, където се бе заел с демонтаж на инсталация за производство на оръжие.
Там го намери и Шийена, помолила го да я придружи до караулното помещение.
Завариха група проктори, които ги поздравиха. Не го изненада водачът им. Гарими. Дънкан бе чул за поведението й на Общия събор. Подозрителна. С притеснен вид. Готова да разиграе собствената си игра. Жена с прекалено сериозно изражение на лицето. Някои казваха, че извънредно рядко се усмихвала.
— Погрижих се за видеоочите в помещението — рече Гарими. — Сега показват как на закуска те питаме нещо във връзка с оръжията.
Айдахо почувства бодване в стомаха. Хората на Бел бързо щяха да забележат имитацията. Особено в изображението на негово подобие.
Гарими реагира на смръщването му:
— Имаме свои хора в Архивната служба.
— Дойдохме тук — каза Шийена, — за да те попитаме дали искаш да си тръгнеш преди бягството ни с този кораб.
Изненадата му не бе престорена.
Не беше обмислял подобна възможност. Мурбела не бе вече негова. Връзката им изглеждаше прекъсната завинаги. Тя го отричаше; все още. Но щеше да го приеме веднага, след като поискат да вземе решение, което би го изложило на опасност заради някоя от целите и задачите на „Бин Джезърит“. Засега просто стоеше на дистанция — много по-голяма, отколкото бе нужно.
— Ще се Разпръсквате ли? — запита той, вгледан в Гарими.
— Да. За да спасим онова, което можем. Ще гласуваме с краката, както се е казвало някога. Мурбела погубва „Бин Джезърит“.
Айдахо пое дълбоко дъх:
— Ще дойда с вас.
— Да не съжаляваш! — предупреди го Гарими.
— Глупаво е… — с думите си сякаш изхвърли навън сдържаната досега мъка.
Гарими не би се изненадала от подобен отговор, даден от някоя сестра. Айдахо обаче я смая; бяха й потребни няколко секунди, за да се върне в обичайното си състояние. Но искрено изреченото от него я убеди.
— Разбира се, че е глупаво. Прощавай. Наистина ли си сигурен, че не искаш да останеш? Дължим ти правото на избор, за да вземеш сам решение.
— Ще дойда с вас.
Болката, която виждаха по лицето му, бе истинска. Остана и тогава, когато той седна пред командното табло.
Дори не направи опит да прикрива действията си, подавайки кода за изискване на идентифициращите схеми.
Схемите се появиха, просветвайки в прожектираното изображение — цветни ленти с повредено звено в системата за управление на полета. Пътят около прекъсването стана видим само след няколко мига проучване, благодарение на предварително проведените наблюдателни операции на ментата.
Айдахо се облегна назад и зачака.
Излитането отзвъня продължително в черепната му кутия като в празно пространство, но спря изведнъж, когато се оказаха достатъчно далеч от повърхността, за да въведат неутралните полета и да се вклинят в Огънатото пространство.
Той се загледа в предаваното изображение. И двамата бяха там — възрастната двойка в познатия градински декор! Видя проблясващата отпред мрежа — мъжът сочеше към нея с доволно усмихващо се окръглено лице. В момента преминаваха през прозрачен слой, разкриващ кръгообразните движения на кораба зад тях. Мрежата стана по-широка, предишните очертаващи я линии се превърнаха в ленти.
Устните на мъжа започнаха да се свиват и разпускат в ритъма на изговарялите без звук думи:
