— Изпълних дадената ми заповед да защитавам момчето от всяка опасност — отвърна Тег. — А ти, между другото, не трябваше ли по това време да си вече в квартирата си?
— Какво?
— Целеха теб, когато гръмнаха дома ти. Тлейлаксианците са прекалено опасни, света майко.
— Не ти вярвам!
— Предлагам ти да провериш. Патрин, пусни я.
Ослушващата се Лусила долови неизречения аргумент. Тук на ментат-башара се вярваше повече, отколкото на една света майка и Шуонгю го знаеше. Сигурно беше много разстроена. Съвсем на място я уведомиха, че жилището ѝ е разрушено. Сега бе разбрала, че Тег и Лусила са наясно за съучастничеството ѝ в нападението. Но не можеше да се каже колцина още знаеха. И Патрин беше наясно, разбира се.
Дънкан продължи да гледа затворената врата, леко навел главата си вдясно. Имаше любопитно изражение, сякаш виждаше хората зад преградата.
Шуонгю заговори с безукорно овладян глас, знаейки, че Лусила я чува:
— Не вярвам, че са разрушили квартирата ми.
— Има само един начин да си сигурна — отговори Тег.
— Тогава ще ме чакате тук! Това е заповед! — ясно се чу свистенето на връхната ѝ дреха, докато тя излизаше.
Вратата пред Дънкан се отвори със замах. Беше Майлс, хванал резето.
— Бързо! — каза той. — Трябва да сме извън кийпа, преди да се върне.
— Защо извън кийпа? — не скри силната си изненади Лусила.
— Бързо, казах ви! Патрин се е погрижил за нас.
— Но аз…
— Нищо не ти трябва! Тръгвай, както си. Последвай ме или ще ни принудиш да те отведем насила.
— Наистина ли мислиш, че можеш да…
Замълча. Пред нея стоеше Тег в непозната ѝ досега светлина и тя разбра, че не би отправил подобна закана, ако не беше готов да я изпълни.
— Много добре — каза Лусила, хвана Дънкан за ръка и последва башара извън жилището му.
Патрин чакаше прав в преходното помещение, загледан вдясно от себе си.
— Отиде си — каза възрастният мъж и вдигна поглед към Тег: — Знаеш какво следва по-нататък, нали?
— Пат!
Никога не бе чувала от него да се обръща към ординареца си с това име.
Помощникът широко се усмихна с всичките си блестящи зъби:
— Прощавай, башар. От вълнението е, нали разбираш. Е, оставям те да се справиш сам, А аз трябва да свърша своята работа.
Тег махна с ръка надясно, посочвайки им пътя. Лусила веднага тръгна и чу стъпките на башара непосредствено зад себе си. Ръката на Дънкан, която тя продължаваше да държи, беше потна. Момчето я издърпа и продължи с бърза крачка до нея, без да се обърне назад.
Суспенсорното съоръжение за спускане в дъното на холното помещение бе пазено от двамина сред най-приближените хора на башара. Той бегло им кимна с думите:
— Никой да не слиза след нас.
Те отговориха в един глас:
— Ясно, командире!
Влизайки в спускателното съоръжение с Дънкан и Тег, Лусила си даде сметка, че бе избрала една от страните в конфликт, за чиито мащаби нямаше ясна представа. Движенията в развитието на политиката на Сестринството за нея бяха също като вода, заливаща я отвсякъде. Обикновено чувстваше тези движения като вълна, миеща спокойно брега, но сега бе сякаш изправена пред разрушителна водна грамада, готова да се стовари върху ѝ.
Дънкан проговори едва когато влязоха в отправното помещение за южния бункер.
— Трябваше всички да сме въоръжени…
— Много скоро ще бъдем — отвърна Тег. — И вярвам, че ще си готов да убиеш всеки, който се опита да ни спре.
Значимият факт е следният: нито една самка от Бене Тлейлакс не е била видяна извън защитния чадър на техните централни планети. (Хибридните лицетанцьори, представени като самки, не влизат в обхвата на настоящия анализ. Те не стават за чифтосване.) Тлейлаксианците уединяват своите представителки от женски пол, за да не попаднат в ръцете ни. Ето нашето умозаключение от първостепенна важност. И още нещо: сигурно е, че тлейлаксианските Майстори са скрили най-важните си тайни в яйцеклетките.
