Дюн (Том трети) полностью

Непосредствената задача пред нея бе ясна — екзорцизъм8, не само за Шийена, но и за самата нея.

Овладяха я спомени, лудешки преследващи всяка дръзнала да ги повика света майка: Петгодишната Одрейди е в уютна къща на Гамму. Покрай нея минава път, очертан от жилищни сгради, типични за средния ешелон в крайморските градове на планетата — ниски, едноетажни, разположени до широки булеварди. Къщите стигат надалеч по извита към морето дъга, където вече са по-широки от булевардите. Опирайки до самия бряг, те стават още по-обемисти, защото там се следи с по-малко завист за всеки квадратен метър.

В обработената от Бене Гесерит памет на Одрейди сякаш се превъртя картината на останалия много далече дом, обитателите му, булеварда и другарчетата от игрите. Почувства стягане в гърдите си, което ѝ напомни, че тия спомени са свързани с по-сетнешни събития.

Ето я и детската градина в изкуствения свят на Ал Дханаб — една от първите безопасни планети на Сестринството. (По-късно научи, че някога в Бене Гесерит обмисляли превръщането на цялата планета в не-стая. Планът бил изоставен поради непосилни изисквания от енергийно естество.)

Детската градина се оказа стръмна поредица от различия за дете, което идва от уюта и приятелствата си на Гамму. Бене-гесеритската подготовка и образование включваха интензивни физически натоварвания. Най-редовно я предупреждаваха да не се надява, че може да стане света майка, без да премине през много болки и чести периоди на безнадеждно трудни на пръв поглед мускулни упражнения.

Някои от дошлите с нея не успяха да преодолеят този етап. Те си отидоха, за да станат милосърдни сестри, прислужници, общи работнички или обекти за Разплод на повикване. Запълваха всякакви ниши там, където Сестринството имаше нужда от тях. Понякога Одрейди с осъзнат копнеж си даваше сметка, че провалът не означава непременно по-лош живот, а просто такъв, в който отговорностите бяха по-малко и целите по-постижими. Но този копнеж отшумя, когато тя преодоля Началната Подготовка.

Всичко остана зад мен, щом достигнах крайната цел. Преминах от другата страна.

Само за да се окаже погълната от нови и по-тежки изисквания.

Седна, изправена на перваза на ракианския прозорец и бутна встрани възглавницата. Обърна гръб на чаршията. Шумът там се бе усилил. Проклетите жреци! Удължаваха закъснението до крайните му граници!

Трябва да премислям някогашното си детство, защото ще ми помогне за подготовката на Шийена — оправда се пред себе си тя, но почти веднага се усмихна на слабостта си. — Още едно извинение!

На някои послушници бяха необходими цели петдесет години, за да станат свети майки. Едно и също набиваха в главите им по време на Вторичната Подготовка — урока по търпение. Одрейди отрано прояви склонност към задълбочено учене. Обмисляха възможността тя да стане една от ментатите на Бене Гесерит, а може би и архивист. Отказаха се, когато разбраха, че способностите ѝ са в друга, също твърде ценна област. Насочиха я към изпълнението на задачи с по-особен характер в Дома на Ордена.

Безопасност.

Дарбата на Атреидите да боравят с неща, изискващи липсата на спокойствие, бе използвана често. Ала отличителна черта на Одрейди се оказа и голямото внимание към подробностите. Тя разбираше, че Сестрите могат да предскажат някои нейни действия само защото я познаваха много добре. Тараза например редовно го правеше. Веднъж чу обяснението от устата на самата нея: „Личността на Одрейди е великолепно отразена в начина, по който изпълнява задълженията си.“

В Дома на Ордена бе позната и шегата: „Къде отива Одрейди в свободното си време? Да работи.“

Там, в Дома на Ордена, почти не се налагаше да използват обичайните маски, които всяка света майка надяваше автоматично при излизане навън. Можеха спокойно да изразяват чувствата си, да се справят открито със собствените си грешки и с тези на другите, да бъдат тъжни, ядни, а понякога дори и щастливи. Мъже не липсваха — не за размножаване, а за утеха от време на време. Всички мъжкари в Дома на Ордена на Бене Гесерит бяха очарователни, неколцина от тях — дори искрени в своето очарование. Те бяха и най-търсените, разбира се.

Емоции.

В съзнанието на Одрейди пропълзя откровено признание.

Отново стигам до същото, както винаги.