Само едно му пречеше да изглежда пълноценна заплаха за обществото. Беше нисък. Както повечето дребосъци, навярно полагаше всички усилия да компенсира недостатъка. Трупаше тонове мускули, бъхтеше се с карате, изобщо — търсеше какво да покаже. Застанете някой ден на бензиностанцията и проучете връзката между ръста на хората и размера на колите им. Вижте колко дребосъци карат грамадни лимузини. Подлагат си възглавнички, за да подадат нос над волана. А пък едрите типове се сгъват на четири в някоя ситна кола за градско шофиране.
— Знаеш ли кой съм? — попита той с добре репетирана грубост и лек кубински акцент.
— Както те гледам, май си избягал от някоя менажерия.
—
— По-добре си спести труда и ми дай назаем една от твоите.
Сам нямах представа какво искам да кажа. Понякога езикът ми е по-бърз от ума.
Той пообмисли отговора, после зае стойка — леко разкрачен, левият крак напред, ръце на кръста. В момента се нуждаех от разправии, точно колкото от легло в болницата. Но и дотам можех да стигна, ако някой от двама ни сметнеше за необходимо да се изфука пред стопанката. Вярно, у дома редовно пердашех боксовата круша. Само че тя не владее карате. А този тук явно имаше намерение да ми попилее зъбите.
— На печен ли ще ми се правиш бе, hombre13!
— Не. Аз съм гола вода. Ти си печен.
Той се помъчи да проумее дали не го занасям. Беше от ония, дето хващат някоя мисъл и я разгъват на масата като книжка с комикси.
— Да знаеш, че имам cojones grandes14, топки, колкото ананаси — изрече той бавно, сякаш отдавна репетираше тази фраза.
— Ами опитай да ги лекуваш с пеницилин — посъветвах го аз.
От гърлото му избликна ръмжене, с каквото би се гордял всеки доберман. Мелани размаха насреща му дълъг лакиран нокът.
— Серхио, мистър Ласитър е мой гост. Дръж се прилично, ако обичаш. И не трябваше ли да водиш курсове?
Зловещият дребен урод сведе очи към часовника си и беззвучно размърда устни.
— Малката стрелка е на шест, голямата на единайсет — обясних услужливо аз. — Сигурно сам ще се сетиш.
Той стрелна очи към Мелани.
— Отивам да уча няколко домакини как да ритат съпрузите си по топките. — Отново ме погледна и лицето му стана още по-грозно. — Пак ще се видим, скапан cagano cabron15.
— В сряда на вечеря, какво ще речеш? Кажи на момичето си да звънне на моето.
Този път ръмженето се превърна във вой. Той изскочи през отворената врата и хукна надолу по стъпалата с цялата бързина на късите си нозе.
—
Крясъкът му почти заглуши шума на водопада. Щом достигна алеята, той се врътна наляво и с един заден ритник пръсна фара на колата ми. Късчета стъкло обсипаха калдъръма. Що за изверг е в състояние да нападне една невинна стара кола?
—
Той стовари ръка като меч и предният капак на олдсмобила хлътна с ужасното скърцане на огъната ламарина. Предположих, че сега ще скочи да изгризе четирите гуми до джантите. Но вместо това той се метна върху мотора си — оглушително гърмящ кавасаки, — направи остър завой и отлетя в нощта, крещейки през рамо нечленоразделни ругатни.
Огледах щетите по колата, после седнах на долното стъпало.
— Няма ли да влезеш? — обади се Мелани Кориган.
Обещанието в гласа й беше широко поне колкото легло персон и половина. Но моментът бе отлетял. Мозъкът ми отново владееше положението. Не исках нито текила, нито портокалов сок, нито самата нея. Беше много достъпна и много щедра, но на твърде солена цена. Примери много — да речем Филип Кориган. Или Роджър Солсбъри, затънал до уши в похот, а може би и в убийство. Та дори и онзи напомпан малоумник Серхио, напращял от бойни изкуства и дива ревност.
Исках да видя Сюзън Кориган, да й разкажа за обвиненията на Мелани срещу Роджър. Исках малко помощ, за да разчепкам тази история. Но преди всичко исках да се прибера и да изчукам изкривените ламарини на моята пострадала колесница.
— Голям късмет — заяви Чарли Ригс.
Филип Кориган беше погребан в крипта, по-точно — в пищен мавзолей с изваяна върху бетона емблема на „Палмланд“ — най-големият му търговски център.
— Голям късмет — повтори Чарли, — особено като се има предвид, че е мъртъв от две години. Във Флорида почвата е толкова влажна, че тъканите се разпадат за нула време. Да не ти разправям как изглеждат някои трупове — мухъл отвън, паразити и ларви отвътре. В днешно време гробниците са толкова редки, толкова скъпи. Но за него цената едва ли е била проблем.
— Ако се съди по къщата, гробницата сигурно ще е с асансьор, винарска изба и иконом — казах аз. — Да е херметична, друго не ме интересува.
