Ригс потриваше доволно ръце пред перспективата да наруши вечния покой на Филип Кориган. Аз бях измъкнал погребалните сметки от досието по делото. При смърт поради небрежност ответникът заплащаше и разноските за погребението — около петдесет хиляди, доколкото си спомнях. И като се разрових, наистина открих разписката от погребално бюро „Вечен спомен“. След смъртта на първата мисис Кориган мъжът й беше закупил най-хубавия парцел, върху който да построи мавзолей за двама — и то не какъв да е, а първо качество. Идеалният жест на един любящ съпруг, обещание, че един ден костите му ще легнат до нейните. С надеждата да не е много скоро.
Осемдесет и пет хиляди за строежа и обслужването на мисис Кориган. След две години още петдесет бона за дооформяне на втората крипта, тъй че за цялата тая прогимназия бе хвръкнала шестцифрена сума. Според приложената документация вътре имаше приемна с бетонни пейки, та опечалените да не стоят под жаркото обедно слънце, централна зала с две еднакви бетонни крипти върху платформи от коралова скала и вестибюл с надписа „Смъртта плаща всички дългове“ — тъкмо девиз за човек, натрупал състояние от заеми за строителство.
Двамата с Чарли Ригс седяхме в моя олдсмобил, който вече си имаше нов фар и изчукан капак. Сигурно затова бучеше щастливо, докато се носеше на изток по Тамаями Трейл. Бях разказал на Ригс целия разговор с Мелани Кориган, пропускайки само някои подробности за телесния допир и сладостната целувка. Обвиненията й срещу Солсбъри много го заинтригуваха.
— Прекалено добре пасва всичко — каза той, дъвчейки изгасналата лула. Беше сбръчкал замислено чело и зад сламените му очи припламваха светлинки.
— Как така?
— Най-напред дъщерята те уверява, че докторът е използвал лекарството, за да убие Кориган. После вдовицата казва, че е искал тя да го направи. Изобщо не знаеш дали течността в шишенцето наистина е била сукцинилхолин.
— Какво намекваш?
— Че двете жени може да кроят шапка на добрия доктор.
— Не става. Както винаги ми напомняш, за всяко престъпление трябва мотив. Мелани Кориган може и да го има — просто иска да се отърве от Солсбъри. Ами Сюзън Кориган? Какво я засяга Солсбъри?
Ригс се помъчи да запали лулата — тежка задача в открита кола при скорост сто и трийсет километра в час.
— Не че я засяга, може би просто търсят кого да накиснат за убийството на Филип Кориган.
— Какво? — сепнах се аз и едва не изхвръкнах от пътя, опитвайки да заобиколя един прегазен броненосец.
— Как се поделя наследството?
— Мелани получава къщата, яхтата и трийсет процента от наследството. Сюзън — каквото остане след плащането на данъците. Добре се уреждат и двете.
— Значи, теоретично погледнато, всяка от тях има мотив да желае смъртта на Филип Кориган.
— Хей, докторе, говорим за баща и дъщеря.
— Както е казал Плавт,
— Това е отвратително, Чарли.
— Прав си — каза той, после заряза лулата и примига срещу вятъра.
Минахме по каменната пътека около къщата и заварихме Сюзън Кориган да излиза от басейна с морска вода. Беше с благоприличен тъмносин бански като за състезание. Влажната синтетика прилепваше по всяка изпъкналост и вдлъбнатина на нейното атлетично тяло. Тя надяна масивните очила, които моментално се запотиха.
— Тъкмо привърших двеста метра бътерфлай — каза тя малко задъхано. — Раздвижва кръвта.
Представих й Чарли Ригс. Тя го поздрави с уважение, после попита как тъй един почтен бивш съдебен лекар се размотава с някакъв бивш второстепенен играч и настоящ некадърен адвокат. Допуснах, че може и да го казва на шега, затова се разсмях добродушно. Подадох й хавлията, но не й помогнах да се избърше, защото нещо се беше разсеяла и пропусна да ме помоли. За да завържа, разговор, казах, че съм прочел нейната статия за мача Лос Анджелис — „В неделя нападателите на «Делфините» пропуснаха всичко друго, освен да си вземат заплатите“.
— Осем изтървани паса — каза тя, — два от тях — в крайната зона. Загубиха с три точки. А защитата игра великолепно. Видя ли Тайрън Уошингтън? Отби четири жестоки атаки.
Чарли Ригс се изкашля. Не си падаше по светски приказки.
— Мис Кориган, знаете какво искаме да направим.
— Да — отговори тя. — Джейк ми каза по телефона.
— Донесохте ли документите?
— Подготвих пълномощно — казах аз, — но няма да свърши кой знае каква работа. Помолих Мелани да го подпише, за да имаме разрешение и от двете ви, тя обаче отказа.
Сюзън метна хавлията върху мократа платформа до басейна.
— Какво? Та тя е убила татко или поне е помогнала на Солсбъри. Защо трябваше да я питаш?
— Като бивша съпруга и основна наследница тя има формалното право да разреши или откаже — обясних аз. — А може и да грешиш спрямо нея.
Още веднъж разказах за срещата си с вдовицата, но пак пропуснах пикантните подробности.
