Серхио изящно прелетя покрай него и се приземи в калните тръстики. Нямах време да гледам продължението. Докато Серхио измъкваше изпод колана си тънък двайсетсантиметров кинжал, Орландо се зададе насреща ми с бухалката. Стоях подгизнал и бос, гледах вражеското оръжие и не ми хрумваше нищо мъдро. Когато Орландо се приближи на десетина метра, аз отскочих до близката палма и грабнах един жълтеникав кокосов орех. Беше голям колкото волейболна топка и доста по-корав. Метнах ореха срещу Орландо. Той замахна и го отби настрани. Калпав удар. Точка за противника.
Той продължаваше да напредва. При всеки пробен замах мускулите по ръцете му се издуваха и шкембето му подскачаше. За разлика от Серхио беше напълно безстрастен. Студените черни очи гледаха деловито. На всяка крачка калта премляскваше под кожените му ботуши. Отстъпих бавно, като го оставих да намалява дистанцията. Когато беше на шест метра от мен, метнах с всичка сила нов кокосов орех. Той се приведе. Пропусната топка. Резултат — един на един.
Сега той наближаваше по-предпазливо и ми остави време да подбера гладък, заоблен орех, който лепваше идеално върху дланта. Престорих се, че замахвам, задържах, после метнах снаряда отдолу по възходяща траектория, водеща право към брадата му. Раздаде се удовлетворителен пукот, но той не изпусна бухалката. Подпря се на нея и в това време аз атакувах. Четири грамадни скока, после приклекнах светкавично и се отблъснах напред. Идеален захват — вдигната глава, ръце около кръста на противника. Блъснах го като таран и забих рамо в брадата му. Той отхвръкна на три метра.
Завъртях се тъкмо навреме, за да видя как Тайрън хвърля в блатото кинжала на Серхио. Нямах представа как точно го е разоръжил, но ръката на Серхио висеше под неестествен ъгъл. После Тайрън сграбчи дребния си противник за дъното на панталона и го помъкна към пътя.
Серхио стенеше, но Тайрън не прояви и капка съчувствие.
— Ма-ама му стара, нищо ти няма. Някакво си изкълчено рамо. На мен като ми се случи, наместват го, слагат пластир и пак влизам в игра.
Очевидно Серхио не беше преминал суровата футболна школа. Докато куцукаше, той се извърна към мен и изрече с немощен глас:
— Тъпкано ще ти го върна, hombre.
— Добре де, знам, че си тъпкач — отвърнах аз и тръгнах нагоре да си прибера куфарчето.
— А сега марш оттук! — нареди Тайрън.
Накуцвайки, двамата се отдалечиха със свирепи закани и потънаха в мрака.
Чарли Ригс беше запалил огън и загряваше фъстъчено масло в желязна тенджерка, когато спрях до рибарската му колиба край Тамаями Трейл, на няколко километра от Шарк Вели. Вехтата тапицерия на олдсмобила беше омазана с кал, а самият аз издавах жвакащи звуци, докато се измъквах навън и крачех бос към огнището.
— Джейкъб, откъде идваш? — запита Чарли без особена тревога. — Или ми се привижда, или наистина имаш водна лилия зад ухото.
— Бях затънал до уши в алигатори, Чарли.
— Зад това май се крие интересна история. На верандата ще намериш кофа, кърпа и къси гащи. После ела да ми разкажеш.
Почистих се и му разказах. Докато говорех, Чарли приготвяше вечерята. Взе чамова дъска със стърчащ от ней пирон. Набучи през корема голяма блатна жаба, после бързо резна с ножа и смъкна с щипци кожата от краката.
— Обичаш ли жабешки бутчета?
— Стига да не гледам как ги приготвят.
Чарли сви рамене.
— След трийсет години в съдебната медицина нищо не може да ми развали апетита.
Той наряза в тенджерката пресни домати, поля с мляко бутчетата, оваля ги в брашно и запържи всичко с масло и чесън.
— Обичам националната кухня — казах аз.
— Национална, ама друг път. Това е cuisse de grenouille provencale33
Седнахме на вечеря. Аз говорех, Чарли слушаше мълчаливо. Накрая го попитах какво да правя.
— Предлагам незабавно да посетим Сюзън — каза той.
— Работата придобива съвсем нови измерения. Ония двама главорези можеха да те убият. Или поне щяха да те осакатят.
— Какво общо има това със Сюзън?
— Сигурно знаят, че тя ти е дала касетата. По някаква неизвестна причина много държат да я получат. Право да си кажа, нямам представа защо.
— Много просто, Чарли. Първо, за вдовицата не е твърде приятно хората да научат, че лудува с трима мъже наведнъж. Второ, касетата опровергава нейните клетвени показания. Тя отрече да е имала връзка с Роджър.
Чарли облиза чесновото масло от пръстите си.
— Може да си прав, но имам странното чувство, че касетата крие нещо повече. Както и да е, очевидно вдовицата би сторила всичко, за да си я върне. Може би дори иска да се отърве от хората, които са гледали записа. Е, да тръгваме ли?
Да тръгваме, казах аз. Всъщност не ми се вярваше Сюзън да е в опасност. Но мислено си отбелязах пак да изгледам касетата. Да потърся нещо, което Мелани Кориган не иска да видим. Нещо повече от прелестния й задник.
