Дом на пръст и кръв полностью

Хънт остана в безсъзнание, докато медвещиците работеха по него в кабинета на Мика — зашиха раните от отсечените му криле, за да не губи повече кръв, а после ги превързаха с мехлем, който щеше да ускори порастването на нови. Не използваха първосвет — явно не им беше позволено да подпомагат магията си с него при лечението на Живи мъртъвци. Така прекрачваха законовите устои на наказанието.

Брайс стоя на колене до него през цялото време, сложила главата му в скута си. Не чуваше Мика, докато й обясняваше, че алтернативата била Хънт да е мъртъв — официално и необратимо.

Час по-късно вече лежеше с него в леглото и милваше главата му, заслушана в дълбокото му равномерно дишане. Една от медвещиците й беше наредила да му дава от лечебния еликсир на всеки шест часа. Той щял да облекчава болките.

Исая и Наоми ги бяха пренесли до апартамента й, но веднага щом го положиха по лице върху нейното легло, Брайс ги изгони.

Не очакваше Сабин да разбере защо е отстъпила мястото си в Костения квартал на Даника. Тя никога не слушаше, когато дъщеря й говореше, че един ден ще я погребат там с почести, при другите герои на Дома. Че ще продължи да живее цяла вечност като малка искрица енергия. Като част от града, който толкова обичаше.

Брайс беше виждала с очите си как черната лодка се преобръща в реката. И никога нямаше да забрави приглушените умолителни вопли на Даника, запечатани в аудиозаписа от камерата в коридора.

Не можеше да приеме риска лодката да не стигне до отсрещния бряг. Не и с Даника вътре.

Затова хвърли един Мъртвешки знак в Истрос — монета от чисто желязо от древно, отдавна рухнало кралство отвъд морето. Таксата, която Подземния крал изискваше, за да допусне простосмъртен до бреговете си.

После коленичи на едно от порутените каменни стъпала на броени крачки от реката, точно под арките на костените порти, и зачака.

Подземния крал се появи след броени секунди, обгърнат в черни мъгли и тих като смъртта.

От векове простосмъртен не е дръзвал да стъпи на острова ми.

Гласът му беше едновременно стар и млад, мъжки и женски, приветлив и изпълнен с омраза. Брайс никога не беше чувала нещо толкова противно — и примамливо.

Искам да отстъпя мястото си на друг.

Знам защо си тук, Брайс Куинлан. И чий достъп искаш да откупиш.

Той я изгледа иронично.

Нима не желаеш един ден да намериш дом сред почетните покойници? Засега везната клони натам; ако продължи по този път, ще те приветстваме тук, когато настъпи моментът.

Искам да отстъпя мястото си на Даника Фендир.

Знай, че ако го сториш, никоя от другите Тихи земи на Мидгард няма да е отворена за теб. Нито Костеният квартал, нито Катакомбите на Вечния град, нито Летните острови на север. Никоя, Брайс Куинлан. Откажеш ли се от вечния си дом тук, отказваш се изобщо от него.

Искам да отстъпя мястото си на Даника Фендир.

Млада си и покосена от скръб. Животът ти може да изглежда дълъг сега, но е само миг от вечността.

Искам да й отстъпя мястото си.

Толкова ли си сигурна, че Даника Фендир няма да бъде приета тук? Никаква вяра ли нямаш в действията и постъпките й приживе?

Искам да й отстъпя мястото си. Вече говореше през ридания.

След това няма връщане назад.

Искам да й отстъпя мястото си.

Тогава го кажи, Брайс Куинлан, и считай сделката за сключена. Кажи го за седми, последен път, и нека боговете и мъртвите, и всички други чуят клетвата ти. Кажи го — и е сторено.

Тя не се поколеба. Познаваше древния ритуал, защото беше прочела за него в архивите на галерията. Откъдето открадна и Мъртвешкия знак. Самият Подземен крал го беше дал на Джесиба, когато положила клетва за вярност към Дома на пламъци и сенки.

Искам да отстъпя мястото си на Даника Фендир.

И се случи.