Той се надигна, спусна крака до леглото и се изправи. Прозя се и сладостно се протегна, като изучаваше отражението си в огледалната стена. Някой ден, след прочистването на стадото, щеше да остави няколко художници, които да се вдъхновят от образа му и да нарисуват портрети, изпълнени със страхопочитание и благоговение също както картините с библейски фигури по големите европейски музеи — апокалиптични сцени по сводовете на катедралите щяха да го изобразяват като титан, раздаващ възмездие на умиращите в краката му тълпи.
Обърна се с гръб към огледалата и погледна черните лакирани лавици с бурканите. Понеже бе оставил нощната лампа да свети, оброчните очи го бяха наблюдавали в божествения му сън. И сега продължаваха да го наблюдават с обожание.
Спомни си удоволствието, което изпита от сините очи, притиснати между дланите и тялото му, нежната, влажна интимност на любовния им допир.
Черният халат лежеше под лавиците, където го бе хвърлил. Взе го, навлече го и върза колана.
През цялото време наблюдаваше реакцията на очите, но нито едно не го гледаше презрително или осъдително.
Не за пръв път Брайън изпита желание да притежава очите на майка си в колекцията. Да Можеше само да ги има, щеше да й позволи да почувства всяка изпъкналост и вдлъбнатина на добре сложеното му тяло. Така майка му щеше да усети красотата му, която никога не бе виждала и да разбере, че страхът й от някакъв отвратителен мутант е бил безсмислен и е било пълна глупост да пожертвува зрението си.
Ако притежаваше очите й, щеше леко да сложи едното в устата си и да го подържи на езика. После щеше да го глътне цяло, за да й покаже, че съвършенството му е не само външно, но и вътрешно. След това тя щеше горко да се разкае за грешката да се ослепи в нощта на раждането му и последвалите години на отчуждение щяха да изчезнат, сякаш никога не са били. Майката на новия бог щеше енергично и убедено да застане на негова страна, процесът на Ставането му щеше да се улесни и ускори по пътя към въздигането на трона и началото на Апокалипсиса.
Но болничният персонал отдавна бе изхвърлил повредените й очи както изхвърлят всякаква мъртва и непотребна тъкан от съсирената кръв до изрязания апендикс.
Той въздъхна със съжаление.
Застанал в преддверието, Хари се мъчеше да не гледа към светлината от открехнатата кухненска врата, за да привикне по-бързо към мрака. Беше време да действат. Трябваше обаче да изберат начин.
Обикновено двамата с Кони заедно претърсваха стаите една по една, но понякога се разделяха. Добрият екип си има изпитан и утвърден метод за всяка типична ситуация, но проявява и гъвкавост.
Гъвкавостта имаше голямо значение, защото някои ситуации не са типични. Например като сегашната.
Не му допадаше идеята да вървят заедно, защото срещу тях имаше враг, чиито оръжия бяха много по-ефикасни от пистолети, автомати или дори взривни вещества. Ордегард едва не ги уби с граната, но този бандит можеше да ги унищожи с кълбовидна мълния, полетяла от пръстите му или с някаква друга магия, която все още не бяха виждали.
Добре дошли в деветдесетте години.
Ако се разделяха в различни посоки — примерно ако единият обиколеше първия етаж, а другият — стаите на втория, щяха не само да спечелят време, което имаше съдбоносно значение, но и щяха да удвоят шансовете си да го сварят неподготвен.
Хари се приближи до Кони, докосна я по рамото, притисна устни до ухото й и прошепна едва доловимо:
— Аз горе, ти долу.
От начина, по който тя се вцепени, Хари разбра, че разделението на труда не й допада и знаеше защо. Вече бяха погледнали през прозореца на първия етаж и бяха видели, че няма никой. Единствената друга светлина в къщата беше на горния етаж, затова най-вероятно Тик-так се намираше там. Не че Кони се съмняваше дали Хари ще си свърши работата както трябва. Просто мразеше Тик-так толкова, че искаше и тя да има възможност да пусне един куршум в главата му.
Нямаше обаче време и условия за обсъждане и тя разбираше това. Този път не можеха да планират действията си. Трябваше да се пуснат по гребена на вълната. Хари тръгна към стълбището. Кони не го спря.
Брайън се обърна с гръб към оброчните очи. Прекоси стаята и тръгна към отворената врата. Коприненият халат меко шумолеше около краката му.
Винаги знаеше точно колко е часът до секундата и затова сега му беше ясно, че до изгрева има още няколко часа. Нямаше нужда да бърза, за да удържи обещанието си пред фукльото-полицай, но искаше да открие къде се намира и да погледне до какви дълбини на отчаянието е стигнал след спирането на времето, когато светът замръзна за тяхната криеница. Оня глупак вече разбираше, че се е сблъскал с неизмеримо могъща сила и няма никакви шансове да избяга. Страхът му и преклонението пред способностите на преследвача щяха да донесат на Брайън голямо удовлетворение и си заслужаваше да им се порадва известно време.
