Ще можеш скоро да се върнеш в двора, защото лорд Хенри се е сгодил за лейди Мери Талбот, макар и против волята си. Казват, че се врекъл със сълзи на очи. Той замина да защитава шотландската граница със собствена войска, набрана в Нортъмбърланд, под свое знаме. Семейство Пърси трябва да опазят Нортъмбърланд, а английските войски трябва отново да нападнат Франция това лято, с испанците на своя страна, и да продължат настъплението си от миналото лято.
Джордж най-накрая ще се ожени за Джейн Паркър — събитието се очаква този месец и ще попитам майка ни дали можеш да присъстваш. Тя със сигурност няма да ти откаже такова нещо.
Аз се чувствам добре, но много уморена. Бебето ми тежи и когато се опитвам да спя през нощта, то мърда и рита. Хенри е по-мил отвсякога и се надяваме на момче.
Така ми се иска ти да беше тук. Хенри има големи надежди за момче. Понякога почти ме е страх, като си помисля какво би станало с мен, ако родя момиче. Само да можех да превърна бебето в момче. Не ми казвай за аспержите. Знам всичко по въпроса. Постоянно ме тъпчат с тях.
Аз съм постоянно пред погледа на кралицата. Бременността ми е твърде напреднала, за да я скрия и сега всички знаят, че нося детето на краля. На Уилям не му се налага да попада в неудобни ситуации и да го поздравяват по случай раждането на първото ни дете. Всички знаят за положението и темата е обвита в удобно мълчание, което устройва всекиго, но не и мен. Понякога се чувствам като истинска глупачка: коремът ми расте пред очите ми, едва си поемам дъх, когато изкачвам стълбите, а съпругът ми се усмихва, като ме срещне, сякаш сме непознати.
А кралицата…
Моля се на Бога поне да не трябваше да ходя в нейния параклис всяка сутрин и вечер. Чудя се за какво ли се моли тя, след като за нея вече няма надежда. Иска ми се ти да беше до мен. Липсва ми дори острият ти език.
След безбройните отлагания, Джордж и Джейн Паркър трябваше най-сетне да се оженят в малкия параклис в Гринич. На Ана беше позволено да дойде от Хевър за един ден и да седи в една от високите ложи, където никой не можеше да я види, но не й позволиха да участва в сватбеното тържество. Най-важното за нас беше, че Ана щеше да пристигне предния ден, тъй като сватбата щеше да се състои сутринта, и ние тримата — Ана, Джордж и аз — имахме на разположение цялата нощ до първи петли.
Подготвихме се за дълга нощ, която да прекараме в приказки, все едно че бяхме акушерки, подготвящи се за трудно и дълго раждане. Джордж донесе вино, ейл и разредена бира. Аз слязох долу, прокраднах се незабелязано в кухнята и взех от готвачите хляб, месо, сирене и плодове. Те с най-голямо удоволствие ми ги натрупаха в една чиния, като си въобразяваха, че бременността в седмия месец ме караше да прегладнявам така.
Ана беше облечена в стеснения си костюм за езда. Изглеждаше възрастна за своите седемнадесет години; беше по-слаба и по-бледа, отколкото трябваше.
