Намираме Бес, както и знаех, че ще стане, в стаята, която би трябвало да се използва за архив и за воденето на документите, стаята, в която би трябвало да се съхраняват книжата на семейството, родословните дървета, книгите с имената и родословието на перовете, документите за участията в турнирите, и знамената, и други подобни неща. По нареждане на Бес цялата тази изпълнена с почести история е изхвърлена и вместо това лавиците и чекмеджетата са пълни с документите за приходите и разходите от Чатсуърт, приходите от овчите стада, от дървения материал от горите, оловото от мините, камъкът от кариерите, добива на въглища, докладите за корабостроенето, а пътническият сандък, който тя носи със себе си навсякъде, е пълен с всички документи за другите й земи и имения. Сега всички те са мои, сдобих се с тях чрез брака си. Всички те са на мое име и аз имам право на собственост върху тях като неин съпруг. Но Бес беше толкова разстроена от мисълта, че моите управители ще се грижат за именията — макар че те го правят прекрасно — че продължава да държи документите за старите си имоти, докато аз просто събирам приходите. За мен това няма значение. Аз не съм търговец, който изпитва наслада да мери златото си. Но Бес обича да знае как вървят делата със земите й, обича да се занимава с досадните дела по отглеждането на овце, управлението на добивите от каменните кариери, работата в мините и корабостроенето. Обича да вижда всички делови писма и да им отговаря лично. Обича да събира всички суми и да вижда печалбата си. Не може да се сдържи. За нея това е огромно удоволствие, и аз й го позволявам. Макар да не мога да не смятам, че е много под изискванията за поведението, което човек би очаквал от една английска графиня.
Виждам, че Хърбърт Грейси е леко стреснат, когато намираме Бес в „бърлогата“ й, заобиколена с книги, изписани с калиграфски почерк, и с двама писари, които са свели глави и пишат бързо под нейна диктовка. Затова се възползвам от момента на смущението му, за да пристъпя към Бес.
— Внимавай.
Тя не притежава дарбата да разбира бързо като шотландската кралица.
— Защо, какво става? — пита на висок глас като истинска глупачка.
— Това е Хърбърт Грейси, пратеник на Сесил.
Изведнъж тя цялата грейва в усмивка:
— Добре дошли — каза тя. — А как е господин секретарят?
— Добре е — казва той. — Но ме помоли да говоря с вас насаме.
Тя кимва на писарите, които си прибират пособията за писане, готови да си вървят.
— Тук ли? — пита тя, сякаш е редно една графиня да се занимава с делата си в писарска стаичка.
— Ще отидем в галерията — прекъсвам я и така получавам възможността да тръгна начело заедно с Бес, и отново се опитвам да я предупредя: — Той разследва някакъв заговор за освобождаването на кралицата. Казва, че ти си замесена в него. Заедно с някакъв мъж на име Томас Джерард. — Лекото й ахване ми казва всичко. — Жено — едва не простенвам. — Какво си направила?
Тя не ми отговаря: не ми обръща внимание, макар че рискувам собствения си живот, като й шепна. Извърта се рязко към младия мастър Грейси, застанал на стълбите под нея, и му подава ръка, с откритата си искрена усмивка.
— Моят съпруг ми съобщава, че Сесил знае за заговора на Джерард — казва тя бързо. — Затова ли сте тук?
Потискам ужаса, обзел ме при това открито държание. Само да склонеше да приеме съветите ми, само да не се държеше по този начин, винаги толкова независимо.
Той поема ръката й, сякаш тя подпечатва сделка с него, и кимва, като я наблюдава напрегнато.
— Да, става дума за заговора на Джерард.
— Сигурно ме смятате за много глупава — казва тя. — Опитвах се да постъпя правилно.
— Наистина ли?
— Смятах да кажа на съпруга си днес, той не знае нищо за това.
Кафявите очи на мастър Грейси се стрелват бързо към ужасеното ми лице, което потвърждава това достатъчно ясно, и тогава той се обръща отново към Бес.
— Моят слуга, Джон Хол, дойде да ми каже, че някой се опитал да го подкупи, за да отведе шотландската кралица на кон до тресавището, където тя щяла да бъде посрещната от приятелите си и отведена.
Пратеникът на Сесил кимва отново. Изведнъж осъзнавам, че за него всичко това са стари новини, той вече знае всичко за това: това, което се опитва да чуе, е как Бес лъже. Това не е разследване, това е капан.
— Кажи истината, жено — предупреждавам я. — Не се опитвай да предпазиш слугите си. — Това е важно.
Тя обръща бледото си лице към мен:
— Знам — казва тя. — Ще кажа на господин Грейси цялата истина, а той ще каже на добрия ми приятел мастър Сесил, че съм честна и лоялна, каквато съм била винаги.
— Какво направихте, когато вашият слуга Джон Хол дойде при вас? — пита я мастър Грейси.
— Попитах го кой друг е замесен в заговора, и той назова някой си господин Ролстън, и сър Томас Джерард, и каза, че е възможно зад всичко това да стои и друг, по-влиятелен човек.
— А вие какво направихте?
Бес го поглежда с искрената си усмивка:
