За момент на лицето на Теани се изписа изненада, а после хладна пресметливост. Преди обаче Теани да се окопити, Мара завърши атаката си, надяваше се, че боговете ще подкрепят лъжата й. — Имам документ, който доказва, че си заклет служител на Текума, и ако не направиш каквото поискам, ще го покажа на лорд Минванаби.
Аракаси наблюдаваше Шимицу със съсредоточеността на килуинг. В първия момент високият офицер бе зашеметен от предателството. След това се размърда и бавно измъкна меча си, докато Теани опитваше да намери оправдание.
Теани се помъчи да заглади нещата.
— Шимицу! Мара лъже. Обвинява ме, за да предадеш господаря ни.
Шимицу се поколеба. Отраженията от лампата заиграха по лакираното острие на меча му.
— Убий я — викна Теани. — Убий я заради мен!
Но гласът й беше твърде писклив. Шимицу се напрегна. На лицето му се изписа страх, съжаление и болезнена решимост, докато поклащаше бавно глава.
— Трябва да уведомя лорд Джингу. Той ще прецени.
— Не! — Теани скочи. — Той ще обеси и двама ни, глупако!
Протестът само дозатвърди вината й в очите на воина, който я обичаше. Той се обърна да излезе, но Аракаси го пресрещна и от коридора долетяха звуци на схватка. Шпионинът се опитваше да забави Шимицу, за да даде време на Мара да осигури доказателство за покушението на Минванаби срещу Папевайо.
— Никога няма да получиш това, което искаш от мен, мършава кучко — викна Теани, извади нож от гънките на робата си и нападна.
Мара предугади движението й, претърколи се и ножът се заби във възглавниците.
— Шимицу! — викна Мара. — Защити честта на господаря си! — Претърколи се отново и ножът мина на косъм от слабините й.
Теани изруга и замахна пак.
Мара успя да блокира удара, но Теани бе по-едра и по-силна.
— Накоя! — викна Мара. — Доведи хора! Ако умра пред свидетели, Джингу ще бъде победен и Аяки ще оцелее!
Старата дойка хукна навън, а Теани изсъска от яд. Омразата я бе завладяла и тя тръшна Мара по гръб и вдигна ножа за смъртоносен удар.
Внезапно върху тях падна сянка. Лунната светлина освети доспехите и две ръце сграбчиха Теани, дръпнаха я и тя пусна Мара, без обаче да изтърве ножа.
Шимицу вдигна любовницата си за косата като ловна плячка.
— Наистина си шпионка на Анасати — каза той горчиво. — Защо иначе ще искаш да навредиш на тази жена и да посрамиш господаря ни?
Теани го изгледа злобно, изви се като змия и замахна с ножа към сърцето му.
Шимицу посрещна удара с лакът и я блъсна яростно към балкона. Парапетът изпука и се срути и тя полетя надолу. Мара затаи дъх и чу тежкото й тупване на каменните плочи.
Размазаното тяло, което щяха да открият на пътеката, нямаше да е нейното, а на шпионката.
Шимицу стоеше вцепенен, приличаше на скръбна статуя.
— Какво стана с телохранителя ми? — попита Мара.
Той сякаш не я чу. Обърна се замаяно и я изгледа с подозрение.
— Искам доказателство, че Теани е била шпионин на Анасати, милейди.
Мара отмести влажната си коса от лицето си. Възможността да отмъсти за баща си, брат си и Папевайо беше съвсем близо. Само трябваше да изкопчи признание от Шимицу. Ударният водач не можеше да скрие факта, че е убил Теани в защита на гост. Конкубинката бе нападнала първа и Джингу можеше да бъде обвинен в предателство, защото при пристигането на Мара много от гостите бяха чули, че Теани е уважаван член на домакинството му.
Шимицу пристъпи заплашително напред.
— Къде е доказателството?
Мара вдигна поглед. Облекчението, че бе оцеляла, я правеше невнимателна.
— Нямам доказателство. Теани наистина беше шпионка на Анасати, но излъгах, че имам писмен документ.
Шимицу се огледа бързо и Мара с ужас осъзна, че Накоя бе отишла за помощ. В стаята не бяха останали свидетели.
— Къде е Аракаси? — повтори тя, неспособна да скрие ужаса си.
Шимицу пристъпи напред. Изражението му се промени от вцепенение към решителност и пръстите му стиснаха меча.
— Вече нямаш нужда от телохранител, лейди Акома.
Мара отстъпи и краката й се заплетоха във възглавниците.
— Нима след всичко случило се ще посмееш да застрашиш честта на господаря си?
Шимицу вдигна меча.
— Кой ще разбере? Ако кажа, че си убила Теани и аз съм бил длъжен да я защитя, няма кой да ме опровергае.
Направи крачка към нея и тя отстъпи. Разбираше логиката му и осъзнаваше, че налудничавият му план може да успее да спаси честта на Джингу, така че опита да го забави с приказки.
— Значи уби Аракаси?
Шимицу прекрачи купчината възглавници.
— Той се опита да ми попречи да изпълня дълга си.
Острието се вдигна и проблесна на лунната светлина. Мара, притисната безнадеждно, извади малкия нож, който криеше в ръкава си.
Вдигна ръка, за да го хвърли, и Шимицу скочи напред, удари я с плоското на меча, изби ножа и той отхвърча към вратата на балкона.
Мечът се вдигна отново. Мара се хвърли на пода и изпищя отчаяно:
— Накоя!
Замоли се на Лашима да закриля Аяки и Акома.
Но старата дойка не отговори. Мечът на Шимицу изсвистя и се спусна. Мара се претърколи и се удари в сандъците, а острието се заби в рогозката за спане.
Следващият удар щеше да я убие.
