Внезапно над главата на Шимицу блесна меч, спусна се, но вместо да го посече, го фрасна по главата. Шимицу падна в несвяст.
Аракаси се подпря на меча, който бе използвал като бухалка. Изглеждаше замаян.
— Господарке…
Лицето му беше в кръв от раната на главата, която му бе нанесъл Шимицу в коридора. Мара го гледаше и с ужас, и с облекчение.
— Изглеждаш… ужасно.
Той обърса лицето си, погледна раната си, видя кръвта и се усмихна.
— Щом казваш, господарке.
— Ти сигурно си първият офицер на Акома, който не различава острието от плоската страна на меча.
Аракаси сви рамене.
— Ако Папевайо беше оцелял, щеше да ме обучи. Но сега сянката му трябва да се задоволи с падението на Минванаби.
От коридора се чу шум. Виковете на Джингу и сина му Десио се чуваха над гласовете на обърканите гости. Мара приглади измачканата си роба, наведе се, вдигна меча на Шимицу и се изправи да посрещне тълпата благородници и слуги като истинска дъщеря на Акома.
— Какво става тук? — викна Джингу, щом влезе, спря, като видя поваления Ударен водач, и изгледа гневно Мара. — Какво е това коварство в къщата ми?
Мара се поклони официално и положи меча на Шимицу в краката на лорд Минванаби.
— Заклевам се в живота си и в името на предците ми, че коварството не е мое. Твоята конкубинка Теани опита да ме убие, а нейният любовник, Ударен водач Шимицу, загуби ума си. Телохранителят ми, Аракаси, бе принуден да се намеси. Едва успя да спаси живота ми. Това ли са гаранциите на Минванаби за безопасност на гостите им?
В тълпата се надигна мърморене, после се разнесе гласът на лорд Екамчи:
— Воинът не е мъртъв! Като се свести, може да се закълне, че Акома лъже.
Джингу махна гневно за тишина и изгледа Мара студено.
— Прислужницата ми Теани е мъртва, така ще чуя какво ще каже офицер Шимицу.
Мара не показа с нищо, че Джингу я е обидил с намека, че е излъгала под клетва. Нямаше да спечели чест, ако реагираше на думите на обречен човек. Всички присъстващи знаеха, че ако думите на Мара се докажат, лорд Минванаби ще загине. Честта му щеше да се срине, заедно с влиянието му в Играта на Съвета.
— Първата ми съветничка, Накоя, е свидетелка, че Теани ме нападна. — Мара призова цялото спокойствие, което бе научила от сестрите в храма. — Твоят офицер трябваше да ме защити, за да запази честта ти. Ако не я беше убил, щях да я убия със собствените си ръце, за да оцелея.
Някой до вратата измърмори в нейна защита. Разгневеният Десио пристъпи напред, но баща му го спря. А после се усмихна като куче, което е отмъкнало мръвка, но знае, че никой няма да го подгони.
— Лейди Мара, ако нямаш други свидетели, не можеш да отправиш обвинение. Ако Шимицу каже, че си нападнала Теани и той се е намесил, а ти твърдиш, че те е нападнала тя, а Аракаси те е спасил, делото зависи от думите на твоята Първа съветничка срещу думите на моя Ударен водач. Двамата са равни по ранг и според закона показанията им се унищожават взаимно. Как да разберем кой от двамата лъже?
Мара не отговори. Беше ядосана, че не може да докаже истината. Погледна човека, който бе убил баща й и брат й и чиито предци носеха от поколения мъка на Акома, и каза студено:
— Честта на Минванаби виси на косъм, лорд Джингу. Един ден този косъм ще се скъса.
Джингу се изсмя високо и изобщо не обърна внимание, че идват още хора. Мара обаче си пое облекчено дъх, като видя Накоя и зад нея Алмечо и двамата облечени в черно Велики.
Военачалникът спря, огледа стаята и възкликна малко театрално:
— В името на боговете! Какво е станало тук? Като гледам, се е разразила буря.
— Нападение, милорд. Но не е много ясно кой кого е нападнал първи — отвърна Джингу не по-малко театрално. — Боя се, че няма да научим истината. Първата съветничка на лейди Мара ще излъже заради похвална, макар и погрешна лоялност, за да защити господарката си. Нейната дума срещу думата на Шимицу. Явно ще трябва да оставим нещата така.
Алмечо вдигна вежди със злобно неодобрение.
— Тъй ли? Мисля, че не бива да оставяме съмнения върху честта. За да не опетняваме името ти, да не говорим, че срамът би развалил рождения ми ден. Ще помоля спътниците ми да помогнат. — Обърна се към единия от облечените в черно мъже. — Елгахар, можеш да разкриеш какво е станало, нали?
Отвърна му безизразен глас:
— Разбира се, милорд. — Лицето на Джингу пребледня, а магьосникът продължи: — Може да докажем без съмнения кой лъже и кой казва истината.
Елгахар настоя за тишина.
Разговорите намаляха до шепот и накрая спряха съвсем. Шимицу — вече се беше свестил — седеше в краката на господаря си и гледаше Великия безстрастно.
Мара стоеше срещу тях с Накоя и Аракаси. Телохранителят й беше избърсал кръвта от лицето си, но не бе имал време да се измие. Неколцина от гостите бяха пратили роби да им донесат дрехите, за да не са по нощници, но повечето не се притесняваха от такива дреболии. Всички чакаха с нетърпение и любопитство демонстрацията на магията на Великия.
Луната грееше ярко над счупения парапет. Магьосникът бе окъпан от златистата й светлина.
