— Да, Бунто? — Мара се бе съсредоточила върху шиенето, отчасти защото иглата и конецът в ръцете й сякаш водеха собствен живот, но основно за да изглежда като послушна и примерна съпруга. След инцидента с музикантите и сметките на имението Бунто я следеше изкъсо за най-малкото неподчинение. А и според клюките на слугите Бунтокапи често виждаше нещата според моментното си настроение. Мара опитваше да ушие дрешка за още нероденото бебе, но резултатът беше в най-добрия случай незадоволителен. Наследникът на Акома никога нямаше да облече подобен парцал. Но щом Бунтокапи смяташе, че шиенето е подходящо занимание за бременната му съпруга, тя трябваше да изпълнява ролята с поне малко ентусиазъм.
Лорд Акома размърда острите си колена под писалището.
— Отговарям на писмото на баща ми. Чуй го. „Скъпи татко. Добре ли си? Спечелих всичките си мачове по борба във войнишките бани на Сулан-Ку. Аз съм добре. Мара е добре“. — Погледна я с едно от редките си съсредоточени изражения. — Добре си, нали? Какво друго да му напиша.
— Защо не попиташ как са братята ти? — отвърна Мара с едва прикрито раздразнение.
Бунто кимна одобрително, без да схваща сарказма.
— Господарю!
Викът отвън почти накара Мара да се убоде по пръста. Тя остави ценната метална игла, а Бунто бързо закрачи към вратата. Човекът извика отново и съпругът й отвори вратата, без да чака слугите. Отвън стоеше потен и покрит с прах войник.
— Какво има? — попита Бунтокапи. Раздразнението му се стопи мигновено, защото военните дела му бяха доста по-лесни от писането.
Воинът се поклони. Явно беше тичал, за да донесе съобщението. Тя заряза смирената си поза и заслуша мъжа, който тъкмо бе успял да си поеме дъх.
— Ударен водач Люджан праща вест, че голям отряд разбойници се движи насам по пътя за Холан-Ку. Той ще ги причака при малкия извор до прохода, ако решат да преминат, защото смята, че идват да ни нападнат.
— Колко са? — попита властно Бунтокапи и разреши на вестоносеца да седне, с неочаквана загриженост, каквато не проявяваше към персонала на имението.
Мара махна на един слуга да донесе вода.
— Голям отряд, господарю. Някъде около шест роти. Със сигурност са сиви воини.
Бунто поклати глава.
— Толкова много? Може да се окажат опасни! — Обърна се към Мара. — Жено, трябва да те оставя. Не се бой, ще се върна.
— Чочокан да пази духа ти — отвърна Мара, както повеляваше ритуалът, и се поклони на съпруга си. Дори нуждата да играе роля не можеше да я откъсне от предстоящата опасност.
Бунтокапи излезе навън, а тя погледна през мигли към прашния вестоносец, който тъкмо й се покланяше. Беше млад, но покрит с белези и опитен в битка. Мара си спомни, че се казва Джигай и преди беше от бандата на Люджан. Очите му бяха неразгадаеми, докато се надигаше да пие от водата, донесена от слугинята. Мара усети пристъп на несигурност. Как ли щяха да се справят воините й срещу хора, които при различно стечение на обстоятелствата щяха да са техни другари, а не врагове? Никой от новодошлите не бе участвал в битка срещу врагове на Акома. Това, че първото сражение щеше да е срещу сиви воини, пораждаше опасно безпокойство.
Воините на Акома се строяваха бързо в отряди до главната сграда, всеки командван от Патрулен водач, които пък изпълняваха заповедите на Ударните водачи, действащи под главното командване на Кейоке. Вдясно от него стоеше Папевайо, който като Първи ударен водач щеше да застане начело, ако командирът загинеше в битката. Мара се възхити, защото воините на Акома действаха точно както се полага на цуранска армия. Бившите разбойници бяха абсолютно неразличими сред тези, които бяха родени тук. Съмненията й се разсеяха. Благодарение на присъствието на чо-джа само ротата на Тасидо щеше да остане да охранява имението. Мара се замисли за ползата от това да се повикат повече роднини на служба под знамената на Акома. С повече войници можеше да повиши Папевайо и още някого и да разполага с два гарнизона…
Силен вик я изтръгна от размисъла. Появи се Бунтокапи, слугите закопчаваха доспехите му в движение. Лордът застана начело на колоната и Мара си напомни, че това вече не е нейната армия.
Последните мъже се строиха, подканяни от виковете на Бунтокапи, който носеше пълни доспехи и украсена ножница с любимия си боен меч. Обикновено тромавият лорд на Акома изглеждаше като типичен цурански воин: набит, здрав и с яки крака, които можеха да тичат с мили и да им остане достатъчно издръжливост за битката след това. Бунтокапи беше трениран за война и в мирно време беше кисел и грубоват. Сега зараздава бързо заповеди.
Мара слушаше през отворената врата на покоите си, горда с бойците на плаца. Бебето ритна и тя примигна от силата на малките крачета. Докато замайването й премине, гарнизонът на Акома бе потеглил на бегом. Четиристотин човека с блестящи зелени брони се носеха към същата клисура, където Мара бе направила капан на Люджан й бандитите му, за да ги вземе на служба!
Тя се помоли мълчаливо и това стълкновение край малкия поток да се развие благоприятно за Акома, както и първото.
