- Преди да се върнем, може да имаме проблем. - Роуан каза. - Ако разбере, че си разпознала пръстена, може да разбере, че сме ви казали, за нали знаеш. - тя се огледа и сниши гласа си. - Нощния Свят. Мари-Линет разбра.
- О, Господи.
- Да. Това значи, че е негов дълг да ни предаде. Или да ни убие сам.
- О, Господи.
- Работата е там, че не мисля че ще го направи. Той те харесва, Мари-Линет. Много. Не мисля, че ще успее да се убеди да те предаде.
Мари-Линет усети че се изчервява.
- Но тогава, това ще го вкара в неприятности, нали?
- Може, ако някой някога разбере. Но по-добре да се върнем и да видим какво става. Може да не е осъзнал, че знаеш. Може би Кастрел и Аш са успели да го заблудят.
Те се върнаха при бензиностанцията бързо, рамената им почти се докосваха. Мари-Линет откри утеха в близостта си с Роуан. Тя никога не е имала приятел преди, който беше толкова еднакъв с нея, който намираше гриженето за другите, наравно с това някой да се грижи за нея.
Когато достигнаха бензиностанцията, те можеха да видят че малката група се беше събрала около колата на Мари-Линет. Джеръми беше надвесен под капака. Марк и Джейд се бяха върнали, хванати за ръце, но нямаше и следа от Тайги. Кастрел се беше подпряла на колонката за бензин, а Аш говореше на Джеръми.
- Значи, върколакът влиза в кабинета на втория доктор и казва, „Док, мисля че имам бяс.”. И доктора казва...
Дотолкова с възможността на го баламосаме, Мари-Линет си помисли. Очите на Роуан се затвориха, а раменете й се напрегнаха, след това каза:
- Аш, това не е смешно. - тя отвори очите си. - Съжалявам. - каза тя на Джеръми. - Той не го мисли.
- Мисли го, но няма значение. Чувал съм и по-лоши. - Джеръми се наведе над двигателя отново. Той замени капачката с внимателно, равно завъртане. След това погледна към Мари-Линет.
Мари-Линет не знаеше какво да каже. Какъв е етикета, когато тъкмо си разбрал, че някой е върколак? И това, че може би е техен дълг да те изяде? Очите й се насълзиха. Днес беше напълно извън контрол. Джеръми погледна настрани. Той поклати глава леко. Устата му беше извита в горчива гримаса.
- Така и си мислех. Предположих, че ще реагираш така. Или щях да съм ти казал преди много време.
- Щеше ли? - зрението на Мари-Линет се изчисти. - Но... тогава щеше да си навлечеш неприятности. Нали? Джеръми се усмихна едва.
- Е, ние не следваме много законите на Нощния Свят тук.
Той го каза с нормален тон. Аш и трите се сестри се огледаха наоколо рефлексно.
Мари-Линет каза: - Ние?
- Семейството ми. Те се заселили тук, защото далеч. Място където няма да притесняваш никого, и никой няма да притеснява теб. Естествено, сега всички ги няма. Само аз останах. - той го каза без самосъжаление, но Мари-Линет се приближи.
- Съжалявам.
Джейд се премести от другата страна, сребристи-зелените й очи бяха разширени.
- Но точно затова и ние дойдохме тук, също! За да не ни притеснява никой. Ние също не харесваме Нощния Свят.
Джеръми се усмихна отново едва забележимо - тази усмивка, която се отразяваше от по-голяма част в очите му.
- Знам. - той каза на Джейд. - Вие сте роднини на г-жа Бърдок, нали?
- Тя беше леля ни. - Кастрел каза, златните й очи се насочиха към него.
Изражението на Джеръми се промени леко. Той се обърна и погледна директно към Кастрел.
- „Беше”?
- Да, станал е малък инцидент включващ кол. - Аш каза. - Забавно как това става понякога...
Изражението на Джеръми се промени отново. Той изглеждаше така сякаш се обляга на колата, за подкрепа.
- Кой го е направил? - той погледна обратно към Аш, и Мари-Линет видя проблясък от зъби. - Чакайте, мислите че аз съм го направил? Нали?
- Наистина ни осени като идея по едно време. - Аш каза. - Всъщност, изглежда че идеята все още е там. И се върти напред и назад. Може би трябва да сложим пътечка.
Мари-Линет каза: - Аш, престани.
- Значи казваш, че не си го направил. - Марк каза на Джеръми, по същото време когато Роуан каза: -Всъщност, Кастрел мисли че е ловец на вампири.
Гласа й беше мек, но отново, всички се огледаха. Улицата все още беше безлюдна.
- Няма ловци на вампири наоколо. - Джеръми каза плоско.
- Значи има вампир. - Джейд каза шепнейки. - Трябва да има, заради начина по който леля Опал беше убита. И козата.
- Козата...? Не, дори не ми казвай. Не искам да знам. - Джеръми затвори капака на колата рязко. Той погледна към нея и каза бързо, - Всичко е наред там вътре. Трябва да сменяш маслото понякога. - след това се обърна към Роуан. - Съжалявам за леля ви. Но ако има вампир наоколо, е някой който се крие. Наистина се крие. Същото и ако е ловец на вампири.
- Вече разбрахме това. - Кастрел каза. Мари-Линет очакваше Аш да се намеси, но Аш зяпаше отсрещната улица замислено, ръцете му бяха в джобовете, очевидно се беше отказал от разговора за малко.
- Не си видял нищо, което може да ни даде насоки? - Мари-Линет каза. - Ще огледаме града.
Той срещна очите й директно.
- Ако знаех, щях да ти кажа. - и едва се чу по силното ударение на предпоследната дума. - Ако можех да ти помогна, щях.
